![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
— Смисълът на живота не трябва да се търси — със сълзи на очи завършваше разказа си вещицата. — Той е в онези малки моменти с любимите хора, които не можем да оценим навреме, но за които сме готови да се пожертваме, когато най-близките ни вече не са до нас…
Малката локва изчезна. Цветята повехнаха и се превърнаха в прах. Старите дъски на пода заскърцаха като недоволни старици, събудени от нечия вихрена младост.
Изгледах много от постановките на тази свръхестествена трупа. Някои забавни, други драматични. Всички тези същества бяха свикнали с мисълта, че винаги трябва да бъдат с нова роля. И бързо преминаваха от един образ в друг. Рицарят веднъж бе кървав убиец, друг път — обикновен мъж под чехъл. Ролята, с която ще го запомня обаче, бе друга. Онзи момент, в който трябваше да играе самия себе си, остана в съзнанието ми като златна обшивка.
Той трябваше да спаси принцесата от зъл магьосник. В ролите — зелената вещица и, о, колко оригинално, магьосникът, който този път беше облякъл синя роба, а островърхата му шапка сякаш протягаше хищен нокът към тавана. Двамата се спуснаха в неравна и, както във всеки театър, добре изиграна битка. Магът хвърляше искри към война, който ги разсичаше с меча си, изработен от стомана, противодействаща на магията. Войнът почти бе убил злия маг, когато принцесата изтича и застана между двамата. Призна, че е влюбена в злодея, който я бе отвлякъл.
— Трябва да го обичам. Та той е толкова самотен, толкова озлобен… Под целия този пласт от лошотия се крие душата на едно невинно и подхвърляно от хората сираче. Трябва да го обичам, само така ще успея да спася и него, и себе си от злата магия обсебила душата му.
С това обяснение принцесата прогони своя спасител и остана там, прегърнала магьосника и простила злодеянията му.
А войнът склони глава. За секунда ми се стори, че една сълза като подиграваща се издайница се бе стекла по бузата му. Той замахна към лицето си и изтри и последната следа от слабост.
Чрез постановките опознах всеки един от тези персонажи, които си мислех, че мога да видя само в страниците на някой фентъзи роман. Но те бяха тук, пред очите ми. А аз, единственият свидетел на техните бленувани светове.
— Забравихме се…
Както и първия път, човекът с цилиндъра се появи изневиделица. По това време гледах постановка, посветена на едно крадливо джудже, което заедно с неговата осиновена сестра — в ролята: зелената вещица — грабеха от богатите, за да даряват на бедните хора в квартала си. Да, нещо като Робин Худ, но с малко по-ниски и по-… зелени герои.
— Мислех, че повече няма да те видя. Но се радвам, че дойде. Бях забравил какво е да говориш — усмихнах се аз.
— Да, съквартирантите ти не са особено разговорливи. Хубаво е, че си го осъзнал.
Тих смях се отрони от устните му.
— Е, надявам се, че вече имаш отговор на въпроса ми.
Най-непростимият грях. Бях го забравил. Потръпнах и се обърнах със стреснат поглед към мъжа в черно.
— Или може би искаш да си изгниеш сред тези откъснати от истинския живот свръхестествени същества.
— Не, но…
— Тогава ми кажи. Слушам отговора ти.
Джуджето открадна една ябълка. Спъна се и падна, а плодът се изтъркаля далеч от ръката му. Продавачът изскочи с пушка иззад щанда си.
— Ти ли ме крадеш, нищожество??!
С бързи стъпки стигна до падналото джудже и насочи оръжието към малкия човек.