![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, не ми е лесно.
— Но няма да съжаляваш.
След като затвори телефона, Карлсън отиде и си наля солидна порция уиски. Той свързваше тази напитка с Фрида. Представи си изучаващия й поглед и вирнатата й брадичка, като че ли се готвеше за битка. Притисна чашата към челото си. Ако можеше да плаче, би се разплакал.
Той скоро щеше да се появи. Беше казал, че ще си дойде и тя му вярваше. Освен ако нещо не се бе случило. Не, не, той щеше да се върне. Щеше да потропа на капака на палубата с уговорения код, тя щеше да го повдигне отвътре и той щеше тихичко да се спусне през отвора. Щеше да я хване за рамената и да я погледне в очите — и без дори да му разказва, той щеше да разбере, че се е справила добре, че му е била предана, че нито за миг не се е огънала. Той я наричаше „моя войник“, „моя верен страж“. Тя никога не би предала доверието му.
Основните й запаси бяха на привършване. Не водата — тя бе най-важна — защото по пътеката към клуба по гребане имаше чешма и тя ходеше дотам нощем с двата пластмасови бидона. Имаше и кофа, която пълнеше от реката, когато трябваше да измие палубата и помещението под нея, както и да почисти тоалетната. Но хранителните й запаси почти се бяха изчерпали, както и свещите, тоалетната хартия и сапунът. Дезодорантът й беше свършил и това не й харесваше, а самобръсначката й се беше изхабила. Трябваше да направи списък и да му го даде, когато си дойде. Обикновени неща: кибрит, препарат за миене на съдове, мляко на прах, паста за зъби и лепенки, защото по краката й имаше ранички, които трудно заздравяваха. И може би някакъв плодов сироп.
Сироп от бъз. Тя много ожадняваше; устата й постоянно пресъхваше и в нея се задържаше неприятен вкус. Жаждата не може да се утоли само с вода. Представяше си прясно изцеден портокалов сок във висока чаша и зелена морава, на която е седнала с боси крака, а слънцето огрява тила й.
Тъй като газта почти беше свършила, тя реши да свари всичките картофи, които й бяха останали. Можеше да ги яде студени през следващите няколко дни. Към тях можеше да добави и консерви от риба тон и сардини. Имаше и кубчета бульон. Понякога просто разтваряше кубче в гореща вода и така залъгваше глада си. Тя изсипа картофите в мивката, която се бе пропукала от едната страна и не можеше да задържа вода, и взе ножа. Картофите бяха едри, валчести и мръсни; някои бяха покълнали. По-рано не обичаше картофи, но той я бе научил, че човек не бива да бъде претенциозен. Все едно че си на война, в окопите или в укрития в тила на врага. Трябва да помниш защо си там, каква е твоята цел и твоята мисия. Беше я прегърнал много силно, когато бе изрекъл тези думи с блеснали очи.
Тя обели картофите бавно и старателно и ги наряза на дребни парчета, за да ги свари по-бързо и да изразходи по-малко газ. Сложи ги в тенджерата и добави сол. Трябва да напише и сол в списъка. Почти беше свършила. Всичко беше на привършване. Тя си представи пясъчната струйка, която се процежда в пясъчния часовник и как накрая пясъкът се изсипва с голяма скорост. Точно такова беше усещането й за нещата, които я заобикаляха. В очите й избухваха светлинки, а сърцето й биеше като барабан. Понякога не можеше да разбере дали то беше вътре в нея или извън нея; сякаш зародила се в далечината гръмотевица се приближаваше с голяма скорост. Времето изтичаше.
20
Въпреки че си беше легнала късно предишната вечер, на сутринта Фрида стана рано, изчисти навсякъде с прахосмукачката, изми пода на кухнята, приготви камината в хола, за да я запали, когато се върне, взе си душ и излезе от вкъщи малко след девет. Два пъти досега беше посещавала дома за стари хора „Гледка към реката“, но и двата пъти беше пътувала с кола. Сега се качи на метрото и слезе на спирка „Галионс Рийч“, после тръгна покрай редица от жилищни блокове, производствени сгради и стар търговски център и накрая стигна до старческия дом, който се намираше далеч от реката. На прозорците му имаше метални решетки. Тя отвори входната врата, мина край редицата от проходилки и инвалидни колички, които изглеждаха така, сякаш не бяха размествани от последното й посещение, и се отправи към рецепцията, където млада жена в униформа прелистваше списание.
— Тук ли е Дейзи? — попита Фрида, спомняйки си за жената, която я беше придружила последния път.
— Не.
— Мога ли да видя Джун Рийв?
— Защо?
— Аз съм лекар — каза Фрида. — Идвах при нея миналата година. Бих искала да поговоря с нея.
Младата жена я погледна и Фрида забеляза как в очите й припламна любопитство. След това поклати глава.
— Тя е на кислородно дишане.
— Какво й е?