Дългият път към дома [bg]

Не.

— Тогава какво желаете, ако мога да знам?

По телефонната линия до него достигна дълга, дълга въздишка.

— Mon dieu! — чу след това.

— Mon dieu ли казахте? — оживи се. — Говорите ли френски?

— Oui — отвърна Гамаш. — А вие? — Зададе въпроса на френски и бе възнаграден със смях.

— А, да! Je parle français.

Най-накрая двамата мъже започнаха да се разбират. На френски. Благодарение на любовта на Стюарт към една французойка, която бе станала негова съпруга. След време жена му бе научила английски, а той — нейния език.

Гамаш обясни, че е бивш главен инспектор от канадската служба Sûreté du Québec и бивш началник на отдел „Убийства“. Помоли Стюарт за помощ. Но не за разследването на убийство. Ставаше въпрос за лична молба. Гамаш издирваше свой изчезнал приятел. Художник. Проследил бе пътуването му до района на Дъмфрийс в началото на зимата. Гамаш каза на Стюарт датите, на които Питър е бил там. Но призна, че не знае къде точно е ходил, какво е правил и защо изобщо е пътувал до Дъмфрийс. Искаше да разбере дали в района се организират пленери, или има нещо друго, което би привлякло един художник в шотландското градче.

— Е, да знаете, че това кътче е много красиво.

Гамаш леко завидя на Стюарт за акцента. Докато шотландецът говореше, грубоватото „р-р-р“ на родния му език плавно се преливаше в мекото и очарователно звучене на френския.

Кой би предположил?

— Значи имате известни художници?

— Не точно известни. — Настъпи кратка пауза. — Не, не бих казал, че са известни. Но са много добри. Всеки художник би се вдъхновил от околностите.

Стюарт погледна през прозореца. Навън бе сив и студен ден, а дъждът се лееше като из ведро.

Беше прекрасно.

— Е, имаме и много красиви градини. Някои дори са забележителни. Няма ли да ви свърши работа градинар?

— Боя се, че не. Мисля, че трябва да е художник. Нямате ли представа защо приятелят ми може да е бил в Дъмфрийс?

— Освен факта, че според мен всеки би трябвало да посети града ни? Не, сър.

Гамаш се загледа през прозореца на всекидневната. Паднала бе тежка мъгла и човек едва можеше да различи трите борови дървета в центъра на селския площад. Бистрото бе само призрачен силует с бледи светлинки, които сияеха в прозорците.

Беше прекрасно.

— От движенията по банковата му сметка разбрахме, че е бил във вашия район, но няма точни данни къде е отседнал.

— А, не се изненадвам. В града и околностите има много пансиони. Предпочитат плащанията в брой.

— Бих искал да ви изпратя снимка и описание на приятеля си.

— Чудесно. Ще ги разпространя до колегите.

Полицаят звучеше ведро и в тона му се долавяше желание да помогне. И надежда. Но чаровният акцент не бе в състояние да прикрие факта, че нямаше кой знае какво основание да се подхранват надежди. Шансовете Стюарт да открие следи от действията на Питър Мороу отпреди няколко месеца бяха нищожни. Въпреки това човекът бе готов да помогне и Гамаш бе благодарен.