![Измамна светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/1/izmamna-svetlina-bg-download.jpg)
Измамна светлина [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #7
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-440-3
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Измамна светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Вярвате ли им?
Винаги се сблъскваха с този въпрос. На кого да вярват? И как преценяват?
Гамаш помисли малко, сетне поклати глава.
— Не знам. Смятах, че съм запознат с арт средите, но всъщност съм виждал само онова, което са искали да покажат — на мен и на света. Изкуството. Галериите. Но зад тях стои още толкова много. — Наведе се към Бовоар. — Андре Кастонге например притежава престижна галерия. Излага творбите на различни художници. Представлява творци. А Франсоа Мароа? Какво притежава той?
Жан Ги мълчеше и наблюдаваше началника си — забеляза блясъка в очите му и. Ентусиазма, с който разказваше какво е открил. Не природен пейзаж, а емоционален. Интелектуален.
Много хора биха казали, че главният инспектор е ловец. Работата му бе да преследва убийци. Но Жан Ги Бовоар знаеше, че не е такъв. Главен инспектор Гамаш беше откривател по природа. Най-щастлив се чувстваше, когато пресичаше граници и изследваше вътрешните пейзажи. Пространства, които повечето хора не изследваха. Никога не бяха проучвали. Може би защото беше твърде страшно.
Гамаш отиваше там. Накрая на познатия свят и отвъд него. На тъмни, потайни места. Поглеждаше в бездните, където се криеха най-големите ужаси.
А Бовоар го следваше.
— Мароа притежава самите художници — продължи главният инспектор, докато гледаше колегата си в очите. — Нещо повече, той притежава информация. Познава подходящите хора. Купувачите, творците. Знае как да намери своя път в този сложен лабиринт от пари, честолюбие и представи. Мароа трупа информация. И според мен я споделя само когато това му помага да постигне целите си. Или когато няма друг избор.
— Или когато го хванат в лъжа — предположи Бовоар, — както вие направихте днес.
— Колко ли още знае, но премълчава? — попита Гамаш, без да очаква отговор от Жан Ги и без да получи такъв.
Младият инспектор разсеяно погледна менюто.
— Избрахте ли? — появи се Габри, готов да запише поръчката.
Бовоар затвори менюто и го подаде на готвача.
— Благодаря, за мен нищо.
— И за мен нищо, merci, patron. — Главният инспектор върна своето меню и проследи с поглед как Клара стана от пейката до Рут и се насочи към книжарницата на Мирна.
Клара прегърна Мирна и се сгуши в меката пищна плът, която усещаше под яркожълтия й кафтан.
След известно време се разделиха и тъмнокожата книжарка изгледа приятелката си:
— Това пък какво беше?
— Преди малко говорих с Рут…
— О, боже! — възкликна Мирна и отново прегърна Клара. Колко пъти съм ти казвала да не разговаряш насаме с нея?! Твърде опасно е. Нямаш работа да се разхождаш из онзи болен мозък самичка.
Художничката се разсмя.
— Не е за вярване, но всъщност Рут ми помогна.
Книжарката кимна.
— Как мислиш, да направим ли един ритуал? За спасение.
— На градината? — Стори й се малко късно да спасяват Лилиан, а и Клара се съмняваше, че би искала да я съживи, ако имаше възможност.
— На твоята градина. И на всичко друго, което има нужда от лечебна енергия. — Мирна отправи мелодраматичен поглед към приятелката си.
— Аз? Смяташ, че съм сломена заради откриването на труп в двора ми?
— Надявам се — отвърна книжарката. — Можем да направим един ритуал с прикадяване, за да изгоним лошата енергия й! Помисли, които може още да се навъртат из градината ти.
Художничката съзнаваше, че изказана с такава увереност, идеята звучи глупаво. Сякаш опушването на някое място, където е станало убийство, можеше да има някакъв ефект. Но бяха правили подобни ритуали и преди. Действаха много успокояващо, утешително. А в момента Клара имаше нужда тъкмо от покой и утеха.
— Чудесно — рече, — ще се обадя на Доминик…
— А аз ще приготвя всичко необходимо.
Докато Клара приключи телефонния разговор, Мирна прескочи до апартамента си над книжарницата. Върна се с чепат стар клон, няколко цветни ленти и огромна пура. Или нещо такова.
— Ех, колко е голям — посочи Клара към предмета с форма на пура. — Направо завиждам.
— Ето — подаде й Мирна клона, — вземи това.
— Какво е? Пръчка?
— Не просто пръчка. А молитвена пръчка.
— Значи не ми я даваш, за да пребия с нея критика на "Отава Стар" — разочаровано отбеляза художничката и последва приятелката си навън.
— По-скоро не. Не пребивай и себе си.
— Какво е необходимо, за да стане една пръчка молитвена?
— Такава е, защото аз казвам, че е — заяви Мирна.
Доминик се зададе по улица "Мулен", двете жени й помахаха и тя им отвърна със същото.
— Изчакай ме една секунда. — Клара се отклони към пейката на селския площад, където все още седеше Рут, и попита старицата: — Искаш ли да дойдеш с нас? Отиваме в двора ми.