Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
- Не искам той да се тревожи за нас през цялото време, докато пътува до Лас Вегас - обяви тя. - Затова, докато двамата с Лиза са тук, ще се храним три пъти дневно.
- Мамо, това реално ли е? - попита Мат.
- Ще се справим - увери го тя. - Досега успявахме.
Половината от мен или, да кажем, три четвърти одобряваше горещо идеята за трите хранения дневно. Дори и с това, което тук минаваше за ядене, щеше да бъде донякъде ободряващо. Вече бях свикнала да гладувам, така че реалността не ми изглеждаше чак толкова страшна, но все пак се измъчвах. Да не си гладен, звучеше направо приказно.
Но все пак някаква малка част от мен си задава въпроса дали мама не променяше правилата заради Джони. Нали преди той да отиде в лагера, всички (с изключение на мама) се хранехме по три пъти на ден.
Понякога нощем, когато не мога да заспя, си мисля за бъдещето (от което само ми става още по-трудно да заспя, но въпреки това го правя, както не можеш да се сдържиш да не провериш с езика си, ако имаш дупка в някой зъб). Но не за непосредственото бъдеще, а за бъдещето след шест месеца или след година, ако още сме живи дотогава.
Мама сигурно също се опитва да си го представи. Може би си мисли, че ще бъдем по-добре, ако Мат се премести някъде, както много хора напоследък, или ако аз намеря някой мъж да се грижи за мен, както направи Сами. Тогава цялата храна щеше да остане за Джони, докато той порасне достатъчно, за да започне сам да се грижи за себе си. Но зная също, че тя обича двама ни с Мат твърде много, за да ни пожертва. А Джони се нуждае от повече храна, за да укрепне и възмъжее.
Което е реален проблем за майка ми. Нещо, с което според мен тя е решила да не се занимава, докато татко и Лиза не си заминат.
30 юли
Джони, татко и Лиза са тук.
Пристигнаха тази вечер и беше чудесно.
Джони изглежда здрав. Каза, че ги хранели добре, макар че трябвало много да работят във фермата и за бейзбола им оставало по-малко време.
Татко е загубил няколко килограма, но той винаги си е бил слаб и не изглежда мършав. Обаче определено е поостарял след месец април, когато го видях за последен път. Косата му леко е посивяла, а лицето му е малко по-набръчкано.
Лиза изглежда добре. Личи си, че е бременна, но още не е много наедряла. Не зная дали трябва да има вид на жена в по-напреднала бременност, но лицето й е заоблено, а тенът й е страхотен. Предполагам, че баща ми се грижи тя да се храни както трябва, дори това да означава той самият да яде по-малко.
Видях как татко ни изгледа изпитателно всичките, така както ние на свой ред огледахме него и Лиза. Иска ми се да тежах малко повече (не вярвах, че някога ще го кажа!), защото видях, че се разтревожи за мен. А и си имаше достатъчно причини за притеснение. Предполагам, че като е видял, че Джони си е почти същият, се е надявал мама, Мат и аз също да сме добре.
Не че каза нещо друго, освен колко страхотно изглеждаме, колко е прекрасно да ни види, колко забавно било пътуването им насам заедно с Джони, докато той им разказвал случки от бейзболния лагер.
Но колкото и да беше чудесно да видим, че татко наистина е добре (защото човек винаги се тревожи повече за някой свой близък, с когото не може да се вижда), най-доброто от цялото му гостуване беше това, което ни донесе.
Пристигнаха с един миниван, зареден от горе до долу. Татко беше надписал всички кашони, като остави поне половината в нашия ван (който винаги прибирахме в гаража - при тези смутни времена нищо не трябваше да бъде оставяно на улицата). Но дори и при това разпределение на товарите, ни бяха необходими между десет и петнайсет минути, за да свалим и разопаковаме кашоните, предназначени за нас.
Сякаш бе Коледа. Баща ми беше донесъл кашони с консервирани храни: пилешка супа с фиде и зеленчуци, плодове и риба тон. Аз окончателно им загубих бройката, но успях да преброя до трийсет кашона, като всеки съдържаше по двайсет и четири консерви. Имаше кутии със спагети, мляко и картофено пюре на прах, бурканчета със сос с късчета месо и ябълков сос, бутилирана минерална вода и шест бутилки от десет литра с дестилирана вода.
- Откъде се взе всичко това? - учуди се Мат.
Мама плачеше толкова силно, че й бе трудно да говори.
- От колежа - отвърна татко. - Не отвори през есента и складът на стола в общежитието бе зареден с провизии. По-голяма част от персонала вече бе заминал, така че ние, останалите, си ги поделихме. Вземам голямо количество с мен за из път, както и за родителите на Лиза, и за мама, в случай че имат нужда.