Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]

Сил споделила на нея и на Мат какво е сторила, а Мат отишъл до къщата на татко и казал на Джон. Двамата търсили с часове, докато намерили тялото му. Мат казва, че вероятно е бил на триста метра от дома ни. Просто не знаели къде да гледат.

Няма да се разплача.

Мат се върнал в къщата, взел една хавлия и любимата играчка мишка на Хортън. Увил котката в кърпата и двамата с Джон го заровили в старата цветна градина на мама. Това се случило в четвъртък следобед, а никой не знаел къде се намираме и дали сме добре.

А аз не знаех за Хортън.

Мразя Сил. Мразя я за това, което е сторила на Хортън и на Джон, и на мама. Разкъсва ме отвътре, като си помисля как Хортън се е опитвал да се прибере у дома, но е бил прекалено слаб, за да извърви тези последни триста метра. Или може би това е най-далечното разстояние, на което е стигнал.

Знаех, че умира. Мисля, че и Джон го знаеше. Но Хортън трябваше да получи възможност да умре в собствения си дом. Къщата ни беше повече негов дом, отколкото на Сил.

Вероятно Чарли ни беше видял, докато вървяхме, защото притича и се присъедини към нас.

— Исках да ти кажа колко много съжалявам — каза ми той. — За Хортън. Той беше… — Мъжът млъкна. — Беше отлична котка.

— Благодаря ти — отвърнах аз. — Наистина беше.

Чарли ме потупа по ръката, след което се върна отново при Мат.

Алекс се обърна към мен:

— Съжалявам — каза той. — За котката ви. Никога не съм имал домашен любимец, така че не знам как се чувстваш, но виждам колко е разстроен Джон.

— Хортън беше член на семейството — отбелязах аз. — Все едно да загубиш член на твоето семейство.

Алекс е същият като Сил, като Чарли. Те не разговарят за миналото си, за семействата си. Знам, че има по-голям брат и по-малка сестра, но така и не ми е споделил какво се е случило с родителите му. А и не ми се иска да мисля през какво е преминал, щом смята, че смъртта е за предпочитане пред живота.

Аз имам белези. Всеки, който е оцелял до днес, има. Белезите на Алекс обаче са много по-дълбоки от моите.

— Съжалявам — извиних се. — Различно е. Но въпреки това ме боли много.

Алекс кимна.

— Ще ми се да не беше идвала с нас до метоха — каза той. — Можеше да си останеш у дома и да направиш нещо за Хортън.

— Той, така или иначе, умираше — отбелязах аз. — Беше въпрос на време. Просто не ми харесва как е умрял. Не мисля, че някога ще мога да простя на Сил. Но разходката ми се отрази добре. Радвам се, че имах възможност да видя как са нещата. Трябваше да знам.

— Благодаря на Христос, че беше с нас — каза Алекс. — Благодаря му за всеки час, всяка минута с теб.

— Наистина ли го мислиш? — попитах аз.

— Съжалявам, Миранда. Не съм много добър в обичането. Знам, че желаеш само най-доброто за семейството си, но всичко, което искам аз, си ти.