Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
— Имах предвид да ти направя кафе.
Пръстите на Кора отново затанцуваха по клавиатурата, после тя се приведе към монитора и смръщи вежди.
— Нещо тук не е наред.
— Със съобщенията ли?
— Не получаваме никакви отговори.
— И на мен ми направи впечатление.
Кора се облегна назад. Грейс застана до нея, гризейки кожичка на пръста си. След няколко секунди Кора пак се приведе напред.
— Я да пробвам — влезе в „напиши писмо“, изчатка набързо нещо и го прати.
— Какво правиш? — попита Грейс.
— Пратих съобщение до наш адрес. Искам да видя дали ще пристигне.
Те изчакаха. Никакво съобщение не се появи.
— Хм — Кора пак се облегна назад. — Или нещо изобщо не е наред с имейлите, или Гъс е прецакал работата.
— Как ще разберем кое от двете е?
Кора се загледа в монитора.
— С кого говори по телефона сутринта?
— Със старческия дом, в който се намира Боб Дод. Днес преди обед ще го навестя.
— Добре — отрони Кора, без да откъсва поглед от екрана.
— Какво има? — попита Грейс.
— Нещо с телефонните сметки, но едва ли е кой знае какво — отвърна Кора и продължи да чука по клавишите. — Ако се окаже от значение, ще ти съобщя веднага.
В края на краищата с цялата си настойчивост Пърлмътър изкопчи от Шарлейн старателно пазената й тайна, но по-добре да не бе я насилвал. Шарлейн имаше право да я крие, пък и разкриването й, освен че бе смущаващо и за двамата, не помагаше ни най-малко за разследването.
Сега той седна, разтвори бележник, написа в него думата „Уиндстар“ и прекара около петнайсет минути в рисуване на кръгчета около нея.
Форд Уиндстар.
Каселтън не беше малко и заспало градче. В него имаше трийсет и осем щатни полицаи. Те работеха по случаите на обири, проверяваха съмнителните коли, държаха наркопласьорите далеч от училищата, разследваха вандалщини, справяха се с уличните задръствания, неправилното паркиране, автопроизшествията. Правеха всичко възможно да предпазят града от урбанистичния упадък, идващ откъм Патерсън, отстоящ на три мили. Проверяваха и безброй фалшиви тревоги.
Пърлмътър никога не бе стрелял със служебния си револвер, освен по време на тренировки в стрелбището. Иначе не му се беше случвало да изважда оръжието си при изпълнение на професионалните задължения. През последните три десетилетия бе имало само три случая на насилствена смърт, и при трите извършителите бяха заловени за часове. В единия от тях пиян бивш съпруг бе решил да докаже безсмъртната си любов към изоставилата го жена, като я убие и след това убие себе си. Екссъпругът бе успял да осъществи само първата част от плана си — с два изстрела бе пръснал главата на бившата си, но както при всяко нещо в патетичния си живот после се бе провалил. Оказало се, че е заредил само два патрона. След час вече беше в ареста. Жертва номер две беше юноша побойник, убит от тормозен от него хилав съученик. След което тормозеният маляк прекара три години в поправителен дом и там разбра какво са истински побои и тормоз. Последният случай бе с умиращ от рак мъж, който бе убедил четирийсет и осем годишната си жена да сложи край на страданията му. Тя бе изпълнила желанието му. И получи условна присъда, в справедливостта на която Пърлмътър се съмняваше.
Що се отнася до стрелбите, имаше ги бол в Каселтън, но повечето бяха със самоубийствен характер. Пърлмътър не беше сигурен в сигурността на контрола върху притежанието на оръжие — отличен опит знаеше, че оръжията, купени за самозащита, по-често — много-много-много по-често — биваха употребявани за самоубийства и съвсем рядко за отбрана.
Форд Уиндстар. Той загради думите с още едно кръгче.
Сега, след всичките години служба, имаше случай, който включваше и опит за убийство, и странно отвличане, и необичайно брутално нападение, а и дявол знае какво още. В левия горен ъгъл написа „Джак Лосън“, в десния — „Роки Конуел“. И двамата изчезнали мъже са минали през контролния пункт към съседния щат по едно и също време. Пърлмътър ги свърза с една линия.
Взаимовръзка номер едно.
По-долу вляво Пърлмътър изписа „Фреди Сайкс“ — жертвата на брутално покушение. А вдясно — „Майк Суейн“, потенциален смъртник. Тук взаимовръзка номер две беше очевидна. Съпругата на Суейн беше видяла извършителя на двете деяния — як китаец, сякаш изскочил от някой стар филми за Джеймс Бонд.