![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Пърлмътър го погледна.
— Да, ясно. Същото време и място като Джак Лосън — и прегледа рапорта. — Сигурен ли си? Няма ли вероятност Дибартола случайно да е объркал регистрационния номер или нещо от този род?
— Проверих два пъти. Няма грешка. Конуел и Лосън са минали през караулката по едно и също време. Трябва да са били заедно.
Пърлмътър се замисли и поклати глава:
— Не.
Дейли изглеждаше объркан.
— Смятате ли, че е случайност?
— Две отделни коли на изчезнали хора, които да са минали през контролния пункт по едно и също време? Не съвсем.
— Тогава как си го представяте?
— Не съм сигурен — отвърна Пърлмътър. — Да речем — и аз не знам, — че са забегнали заедно. Или Конуел е отвлякъл Лосън. Или пък, по дяволите, Лосън е отвлякъл Конуел. Но при тези версии би трябвало да са в една кола, а не в две, както е регистрирано.
— Така е.
— Те са пътували в две отделни коли. Това е, което ме озадачава. Двама мъже в две отделни кали минават през контролния пункт по едно и също време. И сега и двамата липсват.
— Като изключим, че Лосън се обади на жена си — допълни Дейли, — че се нуждаел от свобода. Нали помните?
И двамата се замислиха.
Дейли предложи:
— Да се обадя ли на госпожа Лосън — да я питам дали не познава въпросния Конуел?
Пърлмътър прехапа устна и след като помисли малко, отвърна:
— Още не. Пък е и късно. Все пак е с две малки деца.
— Тогава какво да правим?
— Да проучим още нещата. Нека първо говорим с бившата съпруга на Роки Конуел. Да видим дали няма някаква връзка между Конуел и Лосън.
Телефонът иззвъня. Дейли вдигна слушалката, изслуша какво му се казва и се обърна към Пърлмътър, които попита:
— Кой беше?
— Фил от управлението в Хо-хо-къс.
— Какво има?
— Смятат, че е пострадал един полицай. Искат помощ от нас.
Глава 20.
Биатрис Смит беше петдесет и две годишна вдовица.
Отново на волана на Форда Уиндстар, Ерик Ву пое по Риджуд Авеню към Гардън Стейт Паркуей. После тръгна в източна посока по междущатски път №287 към Тапън Зий Бридж. При Армънк сви по второстепенни шосета. Знаеше точно къде отива. Ако и да бе сторил грешки, още не бе загубил опорните си точки.
А една от тези опорни точки винаги бе наличието на резервна резиденция.
Съпругът на Биатрис Смит бил известен кардиолог, а по някое време — и кмет на града. Те имали много приятели, всичките семейни. Когато Мори — това беше името на съпруга й — починал от внезапен сърдечен удар, приятелите им поддържали връзка с нея още месец-два, след което я изоставили. Синът й, лекар като баща си, живеел в Сан Диего със съпругата си и трите им деца. Тя самата останала в къщата, в която е живяла с Мори, но сега тази къща й се струвала голяма и пуста. Смятала да я продаде и да се премести в Манхатън, но в момента съотношението на цените било твърде неблагоприятно. А и се страхувала. Не била мръдвала от Армънк. Виждало й се като скок в неизвестността.
Тя бе доверила всичко това по интернет на постоянния си онлайн събеседник Кърт Макфадън, вдовец от Филаделфия, който замисляше да се пресели в Ню Йорк.
Ву влезе в улицата, където бе къщата й, и намали ход. Околността бе гориста и много закътана. Беше късно и в този час номерът с уж доставка не вървеше. Но нямаше и необходимост от подобни церемонии. Така или иначе, сега не можеше да остави жив обитателя на поредното си убежище.
Абсолютно нищо не би могло да подскаже за някаква връзка между Биатрис Смит и Фреди Сайкс.
Накратко, Биатрис Смит никога нямаше да бъде намерена. Ву паркира колата, сложи си ръкавиците — не трябваше да оставя никакви отпечатъци този път — и тръгна към къщата.
Глава 21.
В пет сутринта Грейс намъкна хавлията на Джак и слезе долу.
Открай време обичаше да носи неговите неща. Първото, което направи, бе да провери имейла, който използваха, за да получат евентуален отговор на запитването относно снимката. За нейно разочарование нямаше нито един отговор.
В къщата цареше тишина. Емма и Макс още спяха. А също и Кора, тя се беше проснала по гръб и похъркваше с отворена уста.
Налага се смяна на подхода, каза си Грейс. Тя си даваше вече сметка, че убитият Боб Дод сега е единствената водеща нишка, макар и доста тънка. Не разполагаше с никакви други негови координати и ориентири, освен вестник „Ню Хампшир Поуст“. Значи това ще е отправната й точка.