Само един поглед [bg]

— Видя ли ти се тогава различен от друг път?

— Различен ли?

— По-тревожен или нещо подобно.

— Не. А и да е било така, не съм го забелязал.

— За какво си говорихте?

— Никога нямахме да си казваме кой знае колко. Понякога споменавахме майка му. Повечето време просто гледахме телевизия. Тук имаме кабелна.

— Джилиан идваше ли с него?

— Не — отсече моментално.

През лицето му мина сянка.

— Тя въобще идваше ли?

— Понякога.

— Но не и последния път.

— Точно така.

— Това изненадали те?

— Това ли? Това не ме изненада — натърти той.

— Защо, кое те е изненадало?

Той отвърна поглед и прехапа устна.

— Тя не дойде на погребението.

Грейс си помисли, че не е чула добре. Боби Дод кимна, сякаш прочел мислите й:

— Точно така. Собствената му жена.

— Имаха ли съпружески конфликти?

— И да са имали, Боб не ми е казват нито дума.

— Имат ли деца?

— Не — той понагласи фишуто и попита на свой ред: — Защо ровите във всичко това, госпожо Лосън?

— Просто Грейс.

Той я гледаше с очи, изпълнени с мъдрост и тъга. Може би обяснението за привидната старческа студенина е по-просто: тези очи са видели много злощастия, те не желаят да виждат повече.

— Собственият ми съпруг изчезна — каза Грейс. — Имам чувството, не знам, струва ми се, че двата случая са някак свързани.

— Как се казва съпругът ти?

— Джак Лосън.

Той поклати глава. Това име не му говореше нищо. Тя го попита дали няма някакви координати на Джилиан Дод. Той пак поклати глава. Тръгнаха към асансьора. Боби не знаеше кода, така че надолу ги придружи един санитар. Спуснаха се до партера в мълчание.

Когато стигнаха до външната врата, Грейс му благодари за любезността.

— Обичаш съпруга си, нали? — попита я Боби Дод.

— Много.

— Надявам се да си по-борбена от мен — отрони той и се върна навътре.

Грейс си помисли за снимката в посребрена рамка в стаята му. И излезе навън.