Само един поглед [bg]

— К’во има?

— Добро утро — каза Грейс с преиграна жизнерадостност, като дори се ухили глуповато в слушалката.

Мъжът отсреща изпусна звук, който в свободен превод трябва да означаваше нещо като „аре давай!“.

— Интересувам се от информация за Боб Дод — продължи Грейс.

— Кой се обажда?

— Бих предпочела да не казвам.

— Това да не са шегички? Слушайте, драга, ей сега затварям телефона…

— Хей, чакайте малко! В момента не мога да вляза в подробности, но това би могло да се превърне в голяма сензация…

— Голяма сензация ли? Да не казахте голяма сензация?

— Да.

Мъжът се изкикоти:

— Вие какво си мислите? Че съм кучето на Павлов? Че като кажете „голяма сензация“, и започвам да слюноотделям?

— Просто трябва да знам някои неща за Боб Дод.

— Защо?

— Защото съпругът ми изчезна и мисля, че това има нещо общо с убийството на Боб Дод.

Последва тишина. После:

— Правите си шега, нали?

— Не — отвърна Грейс. — Търся някой, който е познавач Боб Дол.

— Аз го познавах — каза мъжът с по-мек тон.

— Добре ли го познавахте?

— Достатъчно добре. Какво всъщност искате?

— Знаете ли върху какъв случай е работил напоследък?

— Вижте, госпожо, разполагате ли с някаква информация за убийството на Боб? Ако разполагате, забравете за големите сензации и просто я споделете с полицията.

— Нищо подобно.

— Тогава какво?

— Преглеждах някои стари телефонни сметки и разпечатки. Моят съпруг е говорил с Боб Дол малко преди убийството му.

— А вашият съпруг е?

— Няма да ви кажа. Може всичко да е просто случайно съвпадение.

— Но вие казахте, че съпругът ви е изчезнал.

— Да.

— И вие проследявате телефонното обаждане, за което споменахте?

— Не разполагам с нищо друго — отговори Грейс. Последва пауза, след което мъжът каза:

— Ще трябва да потърсите други нишки.

— Няма откъде.

Пауза.

— Лошото е, че и аз не знам. Боб не ми е споделял нищо.

— Все с някого е споделял.

— Бихте могли да се обърнете към съпругата му.

Грейс за малко да се плесне по челото. Как можа да не се сети за нещо толкова близко до ума?

— Знаете ли как бих могъл да се срещна с нея?

— Нямам представа. Срещал съм я само един-два пъти.

— Как се казва?

— Джилиан.

— Джилиан Дод?

— Предполагам.

Тя си записа.

— Можете да опитате и с още един човек. Бащата на Боб — Робърт старши. Той трябва да е към осемдесетгодишен, но двамата бяха много близки.