Само един поглед [bg]

— А господин Сайкс оцеля — продължи мъжът зад гърба й. — Благодарение на вас. Дължи ви живота си. Още няколко часа в онази вана и…

Най-сетне Шарлейн се обърна и видя, че е поредният полицай. От надписа на ръкава му ставаше ясно, че е от полицейското управление в Каселтън.

— Следователите от Хо-хо-къс вече говориха с мен.

— Това ми е известно.

— Не знам нищо повече от онова, което им казах, офицер?…

— Пърлмътър. Капитан Стюарт Пърлмътър.

Тя пак погледна към леглото. Виждаше се как коремът на Майк се вдига и спада като напомпван в газостанция. През последните години бе напълнял и дори спокойното дишане го затрудняваше.

— Кой е в момента с децата ви? — попита Пърлмътър.

— Братът и снахата на Майк.

— С нещо да ви помогна?

— Не.

— Прегледах показанията ви.

Тя не каза нищо.

— Ще позволите ли да ви задам няколко уточняващи въпроса?

— Не съм сигурна, че разбирам — каза Шарлейн.

— Моля?

— Живея в Хо-хо-къс. Какво общо има с Каселтън?

— Просто помагам.

Тя кимна неубедено.

— Разбирам.

— Според вашите показания вие сте погледнали през прозореца на спалнята си и сте видели, че в задния двор на господин Сайкс тайникът за ключа е отворен. Така ли е?

— Да.

— И това е причината, поради която сте извикали полицията?

— Да.

— Познавате ли господин Сайкс?

Тя сви рамене, приковала поглед във все така мърдащия корем на Майк.

— Колкото за едно „здрасти“.

— Просто като съсед, така ли?

— Да.

— Кога за последен път говорихте с него?

— Не съм. В смисъл: никога не съм говорила с него.

— Като се изключат съседските поздрави?

Тя кимна.

— И кога за последен път се поздравихте?

— Не си спомням точно. Може би преди около седмица.

— Малко съм объркан, госпожо Суейн, и се надявам да ми помогнете. Видели сте тайника в задния двор отворен и сте решили да се обадите в полицията…

— Видях и някакво движение.

— Моля?

— Някакво движение в къщата.

— Движение на някого вътре?

— Да.

— Как разбрахте, че това не е господин Сайкс?

— Не съм, но нали видях тайника.

— Отворен?

— Да.

— Разбирам. И свързахте едното с другото?

— Точно така.

Пърлмътър кимна, сякаш бе получил внезапно просветление:

— И ако тайникът е бил използван от господин Сайкс, той нямаше да го остави отворен. Това ли си мислехте?

Шарлейн не отвърна нищо.

— Защото, вижте кое ми е странно, госпожо Суейн: Защо на човека, проникнал в къщата и нападнат господин Сайкс, му е трябвало да оставя тайника отворен по толкова видим начин?