Само един поглед [bg]

Глава 23.

Шофирайки, Грейс си бе пуснала диск на „Колдплей“ с надежда да се поразсее, но резултатът беше спорен.

Тя донякъде разбираше какво й се е случило, без да се нуждае от специална интерпретация. Но истина беше твърде жестока, просто парализираща. Може би подобни неща раждат и сюрреализма, си помисли тя — стремежът за себе съхранение, за самоопазване чрез филтриране на действителността. Дали, за да събере сили да намери съпруга си, да не прибегне именно до сюрреалистично виждане на произходящото, вместо да се гърчи и да се свива на клъбце пред безпощадното око на голата истина?

Клетъчният й телефон иззвъня. Погледна името, което се изписа. Не, не беше Джак. Кора.

— Здрасти.

— Не се наемам да определя новините като добри или лоши, така че нека ти ги изложа такива, каквито са. Коя искаш да чуеш първо — странната или още по-странната? — изстреля Кора.

— Странната.

— Не мога да се свържа с Гъс. Не отговаря. Включва се само гласовата му поща.

Точно в този момент като по ирония CD-то начена мрачно парче, озаглавено „Shiver“. „Зловеща тръпка“. Грейс бе хванала здраво волана с две ръце, придържаше се в средната лента и спазваше с точност скоростното ограничение. Колите профучаваха и от двете й страни.

— А още по-странната?

— Спомняш ли си, че искахме да проверим обажданията отпреди две вечери? На Джак?

— Да.

— Ами аз се обадих в телефонната компания, представяйки се за теб. Предположих, че няма да възразиш.

— Правилно си предположила.

— Единственото му обаждане през последните три дни е до твоя клетъчен телефон вчера.

— Обаждането му, докато бях в полицейското управление.

— Точно така.

— Не виждам кое му е странното.

— Нищо. Странното се отнася за домашния ви телефон.

— А именно?

— Обаждането в офиса на сестра му.

— Да, което установих, като натиснах „redial“.

— Та как беше името на сестра му?

— Сандра Ковал.

— Точно така. Сандра Ковал. Тя ти беше казала, че не е била там и не са говорили.

— Да.

— Но са говорили цели девет минути.

Тръпка премина по цялото й тяло. Грейс стисна още по-здраво волана.

— Значи ме е излъгала.

— Така изглежда.

— Това е все пак някаква следа. Досега Сандра се бе очертала като задънена улица. А вече става ясно, че по някакъв начин е замесена.

— От което какво следва?

— Не знам — отвърна Грейс. — Предполагам, че ще се стигне до конфронтация.

След като приключиха разговора, Грейс отби да зареди колата.

Поседя вътре в размисъл. После слезе, за да си купи бутилка минерална вола. И реши, че няма време за излишен финес и трябва да се обади на Сандра.

Беше запаметила в мобилния си телефон номера на адвокатската кантора „Бъртън и Кримстайн“. Набра го и след две позвънявания оттам вдигнаха, поиска да говори със Сандра Ковал. Беше изненадана, когато почти веднага чу гласа й: