![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
— Щом всички зли духове бъдат подложени на екзорсизъм, ще направя освещаване на апартамента — заяви Една.
— Но къде ще намериш екзорсист, мила? Отец Мърфи с наясно с вярата ти в античните астронавти, хората сенки, вещиците сред нас… И все пак не ги възприема, както и никой друг свещеник. Няма да заложи честта на Църквата, като доведе екзорсист, защото е наясно, че докато дойдат, вече ще си стигнала до извода, че все пак не е бил демон, а трол.
Една се усмихна и поклати глава.
— Понякога имам чувството, че въобще не ме слушаш, Марта. Не вярвам в съществуването на тролове. Това са само герои от детските приказки, нищо повече.
— Вярваш в съществуването на гремлини — напомни й Марта.
— Разбира се, защото гремлините са истински. Знаеш ли къде нашият гремлин беше скрил очилата ми за четене този път? Най-накрая ги открих на долния рафт в хладилника при плодовите млека. Малкият калпазанин.
— Може ти да си ги забравила там.
Една вдигна вежди.
— Че защо бих го направила? Със сигурност не се завирам в хладилника, докато чета.
Отнякъде в къщата се чу мяукане и пищене, което звучеше като котешка свада, въпреки че Дим и Пепел никога не се караха.
— Какво ги е прихванало? — почуди се Една.
Тя се обърна и пое забързано, а шлейфът на вечерния й тоалет шумолеше по пода.
Спаркъл Сайкс
Когато от деформирания лик върху долната страна на чудовищното влечуго се подаде език и се плъзна по мокрото от дъжда стъкло, Спаркъл знаеше, че не просто ближе студената вода или прави нещо друго, а дразни тъкмо нея. Лицето първоначално изглеждаше белязано по-скоро от мъка, отколкото от гняв, но сега изражението беше помрачено от неподправена ярост и присмех, а устата се изкриви в тънка неприлична усмивка.
Помътнелите от катаракта очи определено я бяха забелязали, тя така и не спусна завесите, защото, докато виждаше този ужас, поне знаеше къде точно се намира. При пълзенето си нагоре по прозореца нещото не изглеждаше толкова заинтересовано от напредването си, колкото от проучването чрез вендузите по пръстите на краката си на местата, където бронзовите пречки се съединяваха със стъклото, сякаш търсеше пролука, през която да проникне.
Остра светкавица разсече небето и за пръв път, откакто Спаркъл видя баща си изпепелен, не се разтрепери от уплаха, че ще загине. Отвратителното създание от другата страна на прозореца заслужаваше ужаса й повече от бляскавия гняв на природата. Всъщност изглеждаше, че ослепителната нощ обгръща съществото, сякаш то бе рожба на бурята.
Тя трябваше да се обади на охраната. Не знаеше какво да каже, за да не звучи като луда. Щеше просто да съобщи на човека, че има нещо, което трябва да види сам. Да го убеди, че е спешно.
В стаята на Айрис нямаше телефон. Без значение колко приятен бе тонът на звънене, той я разстройваше.
Без да изпуска от поглед изрода на прозореца, Спаркъл тръгна бавно назад към леглото на дъщеря си. Заговори нежно, без да показва притеснение, за да не предизвика пристъп на паника у момичето.
— Миличка, Айрис, време е за лакомство. Сладолед, миличка. Сладолед в кухнята.
Момичето нито отговори, нито помръдна.
Гнусното същество се движеше от прозорец на прозорец и краката му скърцаха по стъклото.
Не можеше да остави детето си тук само дори и само колкото да се добере до най-близкия телефон и да се обади на охраната. Аутизмът безпощадно лишаваше Айрис от способността да общува. Запаметило големи откъси от любимата си книжка „Бамби“, момичето откри начин да използва цитати от нея вместо код, който от време на време й позволяваше да промъкне мисъл през задръжките си, като я маскираше с чужди думи.
С надеждата да намери път между себе си и психологически изолираната си дъщеря Спаркъл беше чела и препрочитала книжката. Понякога, щом чуеше познати фрази от Бамби, момичето реагираше, въпреки че ако същият смисъл бе предаван с различни думи, тя го игнорираше или реагираше бурно. Спаркъл беше разграничила и запомнила отделни реплики, които се бяха оказали полезни.