![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
— Не може да има спокоен живот, докато съществува икономическа система, основана на експлоатация…
— Не — прекъсна го тя. — Не мога да поема такава отговорност, Андреас. Няма емоционална обвързаност. Не мога да обвинявам нещо като системата. Аз обвинявам хората. Не мога да мисля толкова абстрактно, че да изкарам гнева си върху някаква система.
— Ето защо, винаги ще останеш роб на същата система.
— Не искам да споря с теб. Знам защо си тук. Не посягай на Стърджис. Той е мой.
— Страхувам се, че не бих могъл да рискувам…
— Искам да съм първа.
— Както желаеш — каза Андреас, завъртайки очи. — Тази вечер ще говорим за любов. Утре ще правим планове, тази вечер — любов, нали?
— Няма любов, Андреас, махай се.
— Толкова тъжно — усмихна се той. — Нищо! Тази вечер ще посветим на пиене на бира. Да вземем да идем в някой клуб, а? Нямах много време да навляза в тия techno и acid house истории… Вземал съм екстази, но само вкъщи, с Марлен, за да се любя… или да бъда любен.
Споменаването на друго име, значението, което то носеше, я вцепени. Той потвърди думите си със снимка на жена и две малки деца, едното съвсем бебе, а другото поотраснало. Всички излъчваха идилично доволство. Саманта се вторачи в снимката, в изражението на любов и гордост, изписани по лицето на Андреас. Помисли си какво ли е било изражението на баща й, когато е видял, че му се е родило бебе без ръце.
— Никакво спокойствие до победата над системата, а — засмя се тя студено. Беше грубоват, далечен смях, който сякаш разклати самоконтрола на Андреас. Никога не го бе виждала толкова беззащитен и се радваше, че тя е причината за това.
— Всички тези малки крайничета… — продължи тя, опиянявайки се от усещането за превъзходство над него.
Куката му изтръгна снимката от нея. Погледна намръщено и каза:
— Тук съм, нали? Нима съм доволен и спокоен? Не. Стърджис е тук и аз съм тук, Саманта. Част от мен е винаги тук, тук, където е и той. Разбираш ли, аз също не мога да забравя болката.
Падаш ли си?
Като пристигам у майка ми, първия човек, когото забелязвам, е бившата.
— Какво търсиш тук? — питам аз.
— Не говори така, Дейвид! За Бога, това е майката на малкото ти момче — казва старата.
— Какво се е случило? Къде е Гал?
— В болницата — казва бившата, с цигара в ръка, изкарвайки проклетия пушек през ноздрите си. — Менингит. Докторът каза, че ще се оправи, нали мамо?
Тази мръсна кучка си позволява да нарича майка ми „мамо“, все едно е част от семейството.
— Да, поизплаши ни малко синът ти, но всичко ще е наред.
— Толкова се притеснихме — додава бившата.
Поглеждам кравешката й мутра.
— Къде точно е той?
— Осмо отделение в Лондонската…
— Ако нещо се случи с него, ти ще си виновна! — срязвам я аз. Скачам към масата и вадя от чантата й пакета цигари. — Ти и тази отрова! Всеки ден ти диша гадния дим!
Смачквам цигарите.
— Ако още веднъж те хвана да димиш пред сина ми, ще направя с теб това, което току-що направих с този скапан пакет фасове! Не ти е мястото тук! Няма какво да правиш у майка ми! Ти нямаш нищо общо с мен, разбираш ли!
Изхвърчам през скапаната врата и зад гърба си чувам гласа на майка ми, която ме вика. Тръгвам право към болницата, а сърцето ми ще се пръсне. Тъпата путка, бившата, трябваше да го поболее със скапаните си фасове, точно когато ме чака работа. Като пристигам, малкият е заспал. Лицето му е като на ангел. Казват ми, че ще се оправи. Трябва да тръгвам. Имам среща.
Когато пристигнах на шибаното място още бях страшно напрегнат. Бях ги наблюдавал. Бях ги виждал да влизат и да излизат, но за първи път трябваше да мина през тази врата.
Направо ми се сгадява. Получавам бързо предложение от някакъв, които върти очи и ми приказва за купон в кенефа. Веднага му казвам къде да си го завре. Има само един, когото искам и той е на бара. Много лесно го откривам, той просто изпъква, защото е най-дъртото копеле тук. Приближавам и сядам до него.
— Голямо бренди — казва той на бармана.