Крайбрежната чайна [bg]

— Да не се разбере ли?

— Не, от мен като цяло, мисля. Някак си се нахвърлих върху него.

Серафин се засмя:

— Не мога да си те представя.

— Бях доста безстрашна по отношение на връзките тогава. Не знам какво се случи. Е, всъщност знам. Бен — бившият ми — това се случи. Бях по-безгрижна, доверчива. И аз не мога да си се представя по този начин отново.

— Обзалагам се, че тази твоя страна все още е там, точно под повърхността — каза Кат. — Правилният човек ще я извади отново.

— Не знам — рече Чарли. — Изградих си доста сериозна стена. Разочарованията вече ми се струват тежки.

Тя замълча и обърна поглед към Серафин:

— Но стига съм отвличала вниманието от основния въпрос. Последно повикване. Някой друг за изповедалнята?

— Добре — Серафин вдигна ръка. — След като видях, че изявявате желание. Но няма да казвате на никого. Сериозно.

— Честна скаутска — Чарли сложи ръка на гърдите си. — Така де, честна дума, макар и да не съм скаут.

Серафин повдигна вежда объркано.

— Означава, че обещаваме — поясни Кат.

— Виждам се с някого. Повече от това — мисля, че съм влюбена. Но никой у дома знае нищо за това.

— Не си казала на никого? — попита Чарли.

Серафин поклати глава.

— Защо? — попита Кат.

— Защото… тя е жена — каза бавно Серафин.

— Жена? — повтори Кат.

— Знаех си, че не трябва да казвам нищо — Серафин се изчерви отново. Тя погледна надолу към пода. — Това беше глупаво.

— Не — каза Кат и внимателно докосна ръката на Серафин. — Значи това е твоята изповед?

— Да — Серафин ги погледна отново. — Влюбена съм в жена.

— Как се казва? — попита Кат тихо.

— Карла.

— Разкажи ни нещо повече за нея — помоли Чарли.

Серафин се поколеба, като преценяваше реакциите им преди да продължи.

— Красива е. Имам предвид и външно, и като човек. Забавна също. Още щом влезе в стаята, все едно започва купонът.

— Звучи прекрасно — каза Чарли. — Късметлийка си.

— Да — добави Кат и побутна Серафин. — А сега се заеми с щастието си, за Бога! Не губи повече време да се чувстваш зле за това.

— Не си ли променихте мнението за мен сега, когато знаете? — попита Серафин.

Чарли и Кат поклатиха глави.

— Не, разбира се — каза Кат.

Бавно, Серафин започна да се усмихва.