Крайбрежната чайна [bg]

В полунощ трите жени се преместиха в хола. Чарли донесе втората бутилка вино, която вече беше наполовина празна.

— Добре ли си, Кат? — попита Серафин, щом седнаха. — Като че ли си малко разсеяна.

— Добре съм — каза тя. — Току-що имах странно телефонно обаждане, преди да пристигнете.

— Джейк? — предположи Чарли.

— Винаги е Джейк. Дори и сега, когато би трябвало да живее отделен живот. Изневиделица той ме попита дали искам да се съберем отново.

— А ти искаш ли? — попита Серафин.

— Не. Изобщо не искам. Обмисляла съм всичко това неведнъж. Няма повече „ами ако. Казах му, че няма да стане.

— Той как го прие? — попита Чарли.

— Струва ми се, че добре. Трудно е да се каже по телефона. Предполагам, че понеже Лео е там, затова е мислил доста. Винаги съм имала впечатлението, откакто скъсахме, той не го е приел напълно. Може би е нещо като забавена реакция.

— Никога не знаят какво имат, докато не го изгубят — каза Чарли.

— Точно така — каза Кат. — Предполагам, че е необходим етап, през който ще трябва да премине. Просто на него му отнема повече време, отколкото на мен.

— Но няма как да се случи лесно, ако всичко се разбърква отново — каза Чарли.

— Точно така — Кат отпи глътка вино. — Имам чувството, че сега Лео и аз сме екипът и искам да се съсредоточа върху това. Животът с Джейк винаги е бил толкова сложен.

— Хубаво е, че знаеш какво искаш — каза Серафин.

— Това със сигурност помага — отвърна Кат.

— Ами ти, Серафин? — попита внимателно Чарли. — Струва ми се, че не сме те питали — виждаш ли се с някого?

Серафин се изчерви веднага.

— Ха! — Чарли се усмихна. — Явно си от тихите води. Разкажи ни всичко.

Серафин се размърда неловко на мястото си.

— Не е нужно — каза Кат. — Само защото Чарли си пъха носа! — тя хвърли закачлив поглед към Чарли.

— Предпочитам да го наричам любопитство, не пъхане на носа — каза Чарли намусено. — А и ми е необходимо, нали знаеш — за професията. И така, от реакцията ти разбирам, че си имаш някого?

— Нещо такова — заяви Серафин.

— А, сложно е.

— Много сложно.

— Всички сме минали през това — каза Чарли.

— Не, през това не сте минали — отвърна Серафин. — Или поне силно се съмнявам, така или иначе.

— Сигурна ли си? — попита Чарли.

— Да — Серафин поклати глава.

— Хайде, да хапнем — настоя Кат.

Серафин ги погледна за миг, сякаш се опитваше да реши дали може да им се довери. Тя въздъхна и като че ли се отпусна, след което отново заговори:

— Трябва да обещаете, че няма да ме съдите.

— Разбира се, че няма — каза Чарли. — Така че давай. Вече нямаме търпение да чуем.