Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Ами в такъв случай ще ти се наложи да ми измислиш някаква, дявол го взел — каза Пърси и се оказа прав.

Както малко по-късно Бил откровено призна пред Смайли, той не беше взел предвид силата на Алълайновото лоби.

— Но кои са тези хора? — попита тогава Смайли. — Как могат да ти наложат човек, когото не искаш?

— Голфъри — изръмжа Контрола.

Голфъри и консерватори, тъй като по онова време Алълайн се заиграваше с опозицията, където го приемаха с отворени обятия, не на последно място и от Майлс Съркум, този за съжаление недалечен братовчед на Ан, който сега беше министърът на Лейкон. Контрола също нямаше много възможности да се съпротивлява. Циркът беше в труден период и се носеха приказки за пълно премахване на съществуващата организация и започване на чисто с нова. В този свят провалите често са в поредица, само че тази беше необичайно дълга. Продукцията беше намаляла, а и все по-голяма част от нея се оказваше подозрителна. Там, където беше от значение, хватката на Контрола беше слаба.

Тази временна неспособност по никакъв начин не отнемаше от радостта му да съставя проект за правилник на Пърси Алълайн като оперативен директор. Наричаше го „хартиената шапка на Пърси“.

Смайли не можеше да направи нищо. По това време Бил Хейдън беше във Вашингтон, където се опитваше да договори споразумение между двете разузнавания с онези, които той наричаше пуританофашистите от американската агенция. А Смайли се беше издигнал до петия етаж и една от задачите му беше да държи молителите далече от Контрола. Затова тъкмо него Алълайн питаше: „Защо?“. Обаждаше му се в кабинета, когато Контрола го нямаше, канеше го в унилия си апартамент, като преди това изпращаше възлюбената си на кино, и го разпитваше с хленчещия си шотландски акцент. „Защо?“ Дори инвестира в бутилка малцово уиски, което щедро наливаше на Смайли, докато на себе си сипваше от по-евтиното.

— Какво съм му направил, Джордж, какво толкова специално? Един-два пъти сме се карали. Какво необичайно има в това? Защо се заяжда с мене? Искам само място край главната маса, нищо повече. Бог ми е свидетел, че то ми се полага по заслуги.

Под главна маса той имаше предвид петия етаж.

Правилникът, който Контрола му написа и който на пръв поглед изглеждаше много впечатляващо, даваше на Алълайн правото да проверява всички операции, преди да бъдат пуснати в ход. В ситния шрифт това право ставаше условно, ако оперативните сектори дадат съгласието си, а Контрола направи всичко възможно това да не се случва. Правилникът го приканваше да „координира ресурсите и да тушира регионалните съперничества“, което Алълайн успя да постигне, създавайки Лондонското управление. Секторите с ресурси обаче, като съгледвачи, фалшификатори, подслушвачи и жонгльори, му отказаха достъп до документите си, а той нямаше властта да ги принуди. Така че Алълайн гладуваше, след обяд на бюрото му нямаше нищо.