Мозайка от убийства [bg]

— Как ви се стори? — попита ги Чъб, когато се озоваха навън.

— Определено излъга за Лондон — каза Фрейзър. — Мен ако питате, двамата с онзи Дартфорд са прекарали целия следобед заедно — и определено не са ходили по магазините!

— Лейди Пай явно не е споделяла леглото на съпруга си — съгласи се Тип.

— Как разбра?

— Беше очевидно от декорацията на спалнята и бродираните възглавници. В тази стая нямаше и следа от мъжко присъствие.

— Значи вече има двама души със сериозен мотив да го убият — промърмори Чъб. — Най-старият мотив в историята на престъпленията. Да убият съпруга и да приберат богатството му.

— Може и да сте прав, инспекторе. Може би ще открием копие от завещанието на сър Магнъс Пай в неговия сейф. Но неговата фамилия живее в това имение от много години насам и според мен е по-вероятно имотът да премине направо в ръцете на единствения му син и наследник.

— Който също е доста неприятен — отбеляза Чъб.

В действителност в съдържанието на сейфа нямаше почти нищо интересно. Имаше няколко бижута, около петстотин лири в различни валути и разнообразни книжа: някои скорошни, други на по двадесет години. Чъб ги взе със себе си.

Двамата с Тип се разделиха на входа на къщата — Чъб се прибираше у дома си в Хамсуел, където го очакваше съпругата му Хариет. Още от вратата щеше да разбере в какво настроение беше тя. Както веднъж беше споделил с Тип, тя сигнализираше настроението си посредством скоростта, с която се движеха иглите й за плетене.

Тип и Фрейзър си стиснаха ръцете с него, за да се сбогуват, а после се отправиха обратно към съмнителните удобства на „Кралския герб“.