Катерина де Медичи [bg]

Шестнайсета глава

Последваха тридневни празненства – гуляи, турнири, балове. Годеникът ми участваше неохотно във всички. Аз също присъствах със свито сърце. Ужасяваше ме мисълта, че Анри е мъжът от кошмарите ми, а нямах с кого да споделя, нямаше кой да разсее тревогите ми с усмивка, да ми обясни как умората и вълнението развихрят въображението ми.

Кралица Елеонор, бъдещата ми свекърва, изпълняваше ролята на наставница. Преди три години тя се бе омъжила за Франсоа – резервиран младоженец, какъвто сега изглеждаше синът му. Полакомил се да забие френското знаме на италианска земя, Франсоа неблагоразумно бе нападнал императорските сили и беше претърпял катастрофално поражение край Павия, където го пленили. Откупил свободата си със стотици хиляди златни екю и обещание да се ожени за овдовялата сестра на Карл – Елеонор.

Фламандка като брат си, Елеонор владееше съвършено френски и познаваше парижката култура и нрави, ала никак не приличаше на бляскавите, притворни жени в кралския двор. Кестенявата ѝ коса бе оформена в непростимо старомоден испански стил – разделена на път по средата и сплетена на две дебели плитки, увити над ушите ѝ. Имаше набита фигура с месести, непохватни крайници и безизразни кравешки очи.

Харесвах я. Мълчаливостта ѝ, търпението и добродетелността ѝ бяха искрени. Стоеше на известно разстояние от съпруга си и синовете му и когато крал Франсоа ме заведе при нея, тя го погледна с обожание. Сякаш не я забелязва, той промърмори с отегчено нехайство:

– Съпругата ми, кралица Елеонор.

Тя ме прегърна сърдечно и ми представи дъщерята на крал Франсоа – десетгодишната Маргьорит; другата му дъщеря – тринайсетгодишната Мадлен, заболяла от охтика и била на легло.

Рано сутринта в деня на църковната церемония – третият от престоя ми в двореца на Плас Ньов – кралица Елеонор дойде в покоите ми, където ме обличаха.

Обърна се към мен с непринудена и мила усмивка.

– Нямате майка, Катрин. Обяснил ли ви е някой какво представлява първата брачна нощ?

– Не – отвърнах аз и в същия момент осъзнах, че лъжата е за предпочитане; не исках да изслушвам лекция за плътските отношения. Мислех, че съм научила всичко необходимо от срещите си с Иполито.

– А... – тя ме погледна с нежно съчувствие. – Не е неприятно. Чувала съм, че на някои жени им харесва, а на мъжете несъмнено им е любимо занимание.

Обясни ми, че съм длъжна да настоявам съпругът ми да не прахосва семето си. Посъветва ме, след като го вложи надлежно във вместилището ми, да лежа поне четвърт час.

– Важно е да родите възможно най-бързо – допълни тя. – От опит съдя, че ни заобичват едва след като ги дарим със синове.