![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
Най-накрая успя да се овладее, прочисти си гърлото и промърмори:
— Благодаря, сержант Ботари. Постъпихте като истински рицар… Бихте ли ми помогнали да се освободя от тези окови?
Гласът й изневери, въпросът прозвуча пискливо, съвсем по женски. Тя стисна зъби, преглътна и се прокле за тази малка проява на истерия.
Очите й не се откъсваха от лицето на Ботари, в тях се четеше ужас и възхищение. Следващата му реакция си оставаше абсолютно непредвидима.
Сержантът промърмори нещо под нос, чертите му се изкривиха в озадачено изражение. Наведе се и сряза примката на лявата й китка. Корделия бързо се претърколи встрани и освободи другата си ръка, после се наведе и развърза глезените си. За миг остана неподвижна в средата на леглото, после тръсна глава и се зае да разтрива схванатите си крайници. Не обръщаше внимание на кръвта върху себе си, не обръщаше внимание на нищо. Мозъкът й все още отказваше да функционира.
— Дрехи, трябват ми дрехи — проговори след известно време Корделия. Наведе се над ръба на леглото и втренчи поглед в сгърченото тяло на адмирал Ворутиер. Панталоните му бяха смъкнати до глезените, красивите му очи вече започваха да се изцъклят.
Тя слезе от леглото и започна да претърсва металните шкафове, подредени край стените. В едно от чекмеджетата откри играчките на адмирала и едва тогава разбра какво е имал предвид с последните си думи. Стана й лошо, всеки момент щеше да повърне. Затръшна чекмеджето и поклати глава. Перверзиите на този тип наистина нямаха край! В гардероба имаше няколко униформи, но всички бяха прекалено декорирани със златни медали и други бойни отличия. Най-накрая откри това, което й трябваше — обикновен черен комбинезон, без никакви отличия. Избърса кръвта от тялото си с мека хавлиена кърпа и побърза да го облече.
Сержант Ботари се бе отпуснал на пода, главата му беше сведена ниско към коленете, от устата му излизаха несвързани думи. Тя загрижено го погледна и коленичи до него. Дали не започва да халюцинира? Разбра, че час по-скоро трябва да го вдигне на крака и да го изведе навън. Всеки момент можеха да бъдат разкрити, последиците положително щяха да са ужасни… Но къде да се скрият? Дали разумът отстъпва пред афекта, пред бушуването на адреналина в кръвта? Имат ли изход?
Вратата с трясък се отвори и Корделия не можа да потърси отговор на тези важни въпроси. От устата й се изтръгна дрезгав вик. Но човекът, изправил се на прага с бледо лице и готов за стрелба плазмен лък в ръце, се оказа командор Воркосиган.
8.
Устните й отрониха дълбока въздишка, парализиращият ужас най-после започна да я напуска.
— Господи, за малко не ми докара инфаркт! — прошепна едва чуто тя. — Влез и затвори вратата зад себе си!
Устните му беззвучно прошепнаха името й, върху лицето му се изписа паника, която едва ли беше по-слаба от нейната собствена. Едва сега Корделия видя лейтенанта с кестенява коса и лице на булдог, който надничаше зад гърба му. Това й попречи да увисне на врата му и да зарови глава в рамото му — най-горещото й желание в момента. Вместо това отстъпи крачка назад и глухо добави:
— Тук стана нещастие…
— Затвори вратата, Илиан — кратко заповяда Воркосиган и чертите на лицето му видимо се стегнаха. — Ще бъдеш свидетел, затова внимавай!
Стиснал тънките си устни, Воркосиган започна огледа. Не пропусна нищо, част от подробностите посочи и на спътника си.
Лейтенантът пръв откри тялото до леглото, издаде едно многозначително „аха“ и свали плазмения лък до бедрото си. Воркосиган пристъпи крачка напред, огледа трупа, после бавно прибра оръжието си в кобура.
— Пак си чел маркиз дьо Сад — въздъхна той към мъртвия адмирал, протегна крак и го обърна по гръб. От широката рана на гърлото му бликна прясна кръв. — Опасно нещо са повърхностните познания! — Вдигна глава към Корделия и попита: — Кого от двамата да поздравя?
— Не съм сигурна — навлажни устни тя. — Много шум ли ще се вдигне?
Лейтенантът се зае да отваря чекмеджетата и скриновете в апартамента на Ворутиер, като използваше носната си кърпичка. От изражението на лицето му стана ясно, че не е чак толкова добре запознат с модерните средства за сексуално задоволяване. Най-дълго остана пред чекмеджето, което Корделия почти моментално затръшна.
— Императорът положително ще бъде доволен — промълви Воркосиган. — Макар че едва ли ще го покаже…