Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

Но първо разследването. Каква тема да подхване, за да заговорят за онова, което го интересуваше най-много? Необходим е някакъв маньовър. Може би тази романтична небесна гледка…

Оказа се, че може да пристъпи към събирането на необходимите сведения много по-скоро, отколкото беше предполагал. Тя сама му предложи такава възможност още докато наблюдаваха залеза.

— Онази вечер в ресторанта Изабел каза, че си шпионин. Помниш ли?

Енрон се изкиска.

— Разбира се. Каза, че съм шпионин на „Киоцера — Мерк“.

— Така ли е?

— Толкова си директна. Типично по американски.

— Просто си мислех. Никога не съм спала с шпионин, поне доколкото ми е известно. Освен ако ти си. Би ми било интересно да знам.

— Естествено, че съм. Всички израелци са шпиони. Общоизвестен факт.

Йоланда се засмя и доля в чашите от гадното вино.

— Не, не се смей. Истина е. Толкова дълго сме живели под заплахата на всевъзможни опасности, заобиколени от всички страни с врагове, и то само на един хвърлей разстояние: как да не станем бдителни? Да, ние сме нация от шпиони. Където и да отидем, оглеждаме се, дебнем, надничаме под покривките. Но шпионин на „Киоцера — Мерк“? Не. За нищо на света. Аз служа на своята родина. Това е въпрос на патриотизъм, а не на алчност, разбираш ли?

— Сериозно ли говориш? — възкликна учудено тя.

— Журналист, шпионин — не е ли все едно?

— И си дошъл тук да разговаряш с Ник Роудс, защото твоята родина иска да задигне неговата адаптационна технология.

Енрон усети, че тя се напива доста бързо. Започналият на майтап разговор промени посоката си.

— Да задигна? Никога не бих го направил. Ние не крадем. Лицензираме, копираме, ако се наложи, преоткриваме. Но да крадем — никога. Забранено е от законите на Мойсей. Казано е: „Не кради!“ Имитирай — може. В заповедите няма нищо по този въпрос. И ти признавам най-откровено без каквото и да е притеснение, че искаме да научим колкото може повече за този проект на твоя приятел доктор Роудс относно генната трансформация на човечеството.

Енрон я погледна отблизо. Лицето й беше пламнало от възбуда: горещината, виното, очевидното въздействие на „Кулата на Сърцето“ върху него си бяха свършили работата. Наведе се към нея, постави ръката си върху нейната и заговори откровено и поверително:

— След като ти признах, че съм шпионин, нямаш нищо против да свършим малко работа, нали?

— Добре.

Май й се струваше, че се шегува. Чудесно. Нямаше нищо против да я позабавлява.

— Отговори ми на следния въпрос — продължи той. — Какво ти е мнението за Роудс, но честно? Докъде е стигнал? Дали са на път да създадат нов човешки вид в тази негова лаборатория?

— Но ти изобщо не се шегуваш! Ти наистина си шпионин!