Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— Разбирам.

— И до ден днешен изпращаме свои хора, за да откриват евентуални опасности. В това няма нищо недостойно.

— Навсякъде около себе си виждате врагове, така ли?

— Виждаме опасности.

— Щом съществува опасност, значи има врагове. Но епохата на войните отдавна отмина. Вече няма врагове. Всички сме съюзници в битката за спасяване на планетата. Не мислиш ли, че враговете, които виждате на всяка крачка, съществуват само във въображението ви?

— Нашата история ни е научила да бъдем предпазливи. Цели три хиляди години сме били гонени от едно място на друго от хора, които ни мразят или ни завиждат, или просто са искали да ни превърнат в изкупителни жертви. Какво толкова се е променило сега? Ще бъде глупост да повярваме, че е дошъл Златният век.

Изведнъж Енрон усети, че се защитава. Това усещане му беше непознато. Беше дошъл тук, за да задава въпроси, а не да им отговаря. Но тя беше невероятно упорита. Отпи голяма глътка от кошмарното вино.

— Асирийците ни подложиха на заколение. Римляните опожариха храмовете ни. Кръстоносците ни обвиниха за смъртта на Христос. — Този път виното му се стори по-поносимо. — Чувала ли си за концентрационните лагери, създадени от германците специално за нас в средата на двайсети век? Шест милиона бяха унищожени само затова, че са евреи. Оцелелите се заселиха след това в Израел. Около нас имаше само мюсюлмани, които ни мразеха. Заклеха се да довършат онова, което бяха започнали германците, и няколко пъти се опитаха да го осъществят. Не е лесно да водиш спокоен и съзидателен живот, когато на отсрещния бряг е врагът, който ти е обявил свещена война.