Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

Видя ги да си разменят погледи, преди да напуснат строя, но не успя да изтълкува смисъла им. Облекчение, че новият капитан не е чак такава мижитурка? Потвърждение на опасенията им, че е? Или пък сформиране на съзаклятие на истинските бачкатори срещу омразния надничар, докопал се до ниво единайсет?

Карпинтър реши, че е безсмислено да се опитва да разгадае мислите им. Карай я ден за ден, върши онова, което е необходимо, стой над нещата и всичко ще бъде наред.

Първото му задължение беше да уведоми официално началника на пристанището за отплаването. Тръгна надолу към каютата си, като си проправяше с трудност път през тесните, неудобни и непознати коридорчета под палубата, задръстени от всевъзможна материална част и инструменти.

Вдигна телефона и си помисли дали да не се обади отново на Ник и да се опита да омекоти нещата. Да кажеш на един мъж, че неговата възлюбена е истинска напаст, от която трябва да се спасява, не е лека работа дори и да ти е най-близкият приятел. Нищо чудно сега Роудс да е потънал в мрачни мисли, ядосан и сърдит. Може би ще е добре да предприеме нещо.

„Не — каза си Карпинтър. — Не го прави.“

Всичко, което му беше наговорил, бе самата истина — такава, каквато той я виждаше. Ако не беше прав по отношение на Изабел — а не мислеше, че е така, — Роудс щеше да му прости: приятелството им беше надживяло и по-тежки случаи. Връзката им беше издържала проверката на времето и каквото и да си кажеха, нищо не бе в състояние да я разруши.

И все пак…

Бедният нещастник. Такъв приятен и благ човек, такъв великолепен мъж. И винаги ще се натресе в някаква мъчителна ситуация. Роудс заслужаваше повече добрини от живота, мислеше си Карпинтър. Наместо това непрекъснато попадаше на жени, с които не можеше да се оправи. А сега беше на път да претърпи крушение и в единствената област, в която беше безспорен гений — в своята изследователска дейност, — преследван от неоснователни болезнени угризения и измислени притеснения. Нищо чудно, че постоянно се наливаше. Поне бутилката не му натрапваше философски диспути. Предлагаше му малко утеха за около час-два. Карпинтър се запита какво ли ще стане, когато Роудс вече не ще бъде в състояние да контролира и пиенето и то започне да съсипва онези механизми в него, които все още функционираха.