Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— Да.

— А и аз го споделям. Мисля, че е нещо ужасно. Направо тръпки ме побиват.

Вече бяха предъвквали всичко това. Енрон положи усилия да запази търпение.

— Но ако се налага, ако това е единственият начин да се съхрани човешкият живот на Земята…

— Толкова ли е важно човечеството да остане на Земята, щом сме я докарали до това окаяно състояние? В края на краищата бихме могли да емигрираме на орбиталните светове.

Наля й още малко вино. Слънцето беше залязло и небето бързо помръкваше. Светлините на Сан Франциско започваха да присветват от другата страна на залива, блещукайки в сгъстения въздух. Енрон небрежно плъзна ръка по щедрите й форми: гърди, корем, погали я по коляното, след това нагоре по бедрото. Стори му се, че тази увертюра може да развърже езика й. Ако не си беше винаги развързан. Продължи да я опипва безцеремонно. Тя отпусна глава назад, притворила очи. Една от котките подскочи от едната му страна и започна да търка глава в лакътя му. С рязко движение я отблъсна встрани.

— Обичаме земята си — каза тихо той. — Векове сме водили битки, за да я притежаваме. И за нищо на света не бихме я изоставили дори и за някакъв небесен Нов Израел.

— Японците изоставиха своята земя. Поне богаташите им. Сега са се пръснали по целия свят. Те обичаха страната си не по-малко от вас. Но я напуснаха. Щом те успяха, защо вие да не можете?

— Да, напуснаха я, защото островите им потънаха под надигналите се морета. Загубиха плодородните си земи и повечето от градовете си и не остана нищо освен пусти планински чукари. В противен случай никога не биха се махнали. Щяха да си стоят прилепнали по скалите. Просто нямаха никакъв избор. Както и ние много, много отдавна, преди две-три хиляди години, бяхме прогонени от нашите врагове в изгнаничество. Но един ден се завърнахме. Водехме битки, страдахме, строихме, воювахме. И сега живеем в Райската градина. Валят чисти дъждове, пустинята се покри с трева. И вече няма да се махнем.

— Но какъв е смисълът да останем, щом всичко ще се промени така невероятно? — Гласът й беше станал глух и слаб, сякаш идваше от много далеч. — Щом ще се превърнем в някакви странни мутанти, в които не е останало нищо човешко? Нима ще продължиш да бъдеш евреин, щом кръвта ти стане зелена и започнеш да дишаш с хриле?

— Мисля, че в Библията не пише нищо по въпроса, какъв да е цветът на кръвта ни — усмихна се Енрон. — Пише само, че трябва да съблюдаваме заповедите и да живеем праведно.

Тя се замисли за момент.

— А праведно ли е да си шпионин?

— Разбира се. Това е много древна традиция. Преди да ни преведе през Йордан, Йехова изпрати двама шпиони на другия бряг и когато се върнаха, те му казаха, че е безопасно да прекосим реката, защото хората от другата страна са се побъркали от ужас, след като са разбрали, че Бог е отредил земята им на евреите. Имената на двамата шпиони не се споменават в Библията. Те са първите тайни агенти.