Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— Капитане — обърна се Хичкок към него, — това е Каски, комуникации. И Ренет, поддръжка и експлоатация. Капитан Карпинтър.

— Свободно — каза Карпинтър и му се стори, че фразата прозвуча на място.

Каски и Ренет бяха дребни на ръст, но това беше единственото, по което си приличаха. Ренет беше набито, широкоплещесто момиче, което му стигаше до гърдите и имаше агресивна и грубиянска външност. Карпинтър прецени, че по всяка вероятност е от пустинните области на Средния запад: това предизвикателно излъчване беше характерно за родените там. Беше с бръснат скалп, което не беше рядкост напоследък, и с кафяв тен на кожата, върху която проблясваше пурпурът на защитната й покривка, сякаш цялата флуоресцираше. Ако не беше ниският й ръст, човек не би я взел за жена.

Погледна го с блестящите си, твърди като мрамор очи.

— Съжалявам, че закъснях — каза тя, без в гласа й да прозвучи каквото и да е съжаление.

Каски, комуникационният оператор, беше крехка и почти изящна, с много по-меко и определено по-женствено излъчване: имаше буйна черна коса за разлика от бръснатия скалп на колежката си. Лицето й беше открито, с широка уста и носле като копче, а кожата й беше на петна и се белеше от силното слънце, но независимо от всичко беше приятна и привлекателна.

Още когато чу, че екипажът му се състои от двама мъже и две жени, Карпинтър се бе запитал дали няма да се сблъска със сложни сексуални взаимоотношения и щом видя Каски, си зададе същия въпрос. Миг по-късно отговорът сам му се натрапи и той беше толкова очевиден, че дори се упрекна за закъснението. Тези двете, Каски и Ренет, бяха двойка, флиртове и сексуални съперничества на „Тонопа Мару“ явно бяха нещо немислимо и в това отношение не можеха да се очакват каквито и да е усложнения.

— Допускам, всички знаете, че за първи път излизам в открито море — започна той. — Това, естествено, не означава, че не познавам задълженията и отговорностите на един капитан, независимо че ми липсва практика в това отношение. Вие сте опитен екипаж и сте рекордьори по дълга и успешна съвместна работа, тъй че нямам никакво намерение да се преструвам, че познавам задълженията ви по-добре от самите вас. Ако усетя нужда от практически съвет за неща, за които имам само теоретични познания, не бих се посвенил да поискам помощта ви. Искам само да запомните две неща: че съм много добър ученик и че в последна сметка аз съм този, който отговаря за плаването пред компанията, в случай че нещо не е както трябва.

— Мислите, че ще се отпуснем, защото сте нов ли? — попита Ренет.

Тя наистина беше от Средния запад: усети го по сухия й, глух тембър. Беше отраснала сред мизерията на пустинята, сред мръсен въздух и порутени колиби, строшени прозорци и вечна несигурност за следващото ядене.

— Не съм казвал подобно нещо. Но не искам да си мислите, че плаването ще се окаже недоходоносно заради евентуалната ми неопитност. Всичко ще бъде наред. Ще свършим отлична работа и ще получим прилични премии, когато се върнем в Сан Франциско — усмихна им се дежурно Карпинтър. — Радвам се, че се запознахме, и съм адски доволен, че ще работя с такъв способен екипаж. Това е всичко, което имам да ви кажа. Отплаваме в 18,00 часа. Свободни сте.