![Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/5/7/znoj-v-polunoshch-hot-sky-at-midnight-bg-download.jpg)
Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Дамян Яков“
- ISBN: 954-527-085-3
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]». Краткое содержание книги:
Робърт Силвърбърг изгражда един смайващо правдоподобен свят — толкова осезаем, че изглежда единствено възможният. Човекът е все така отдаден на вечените си житейски проблеми — любов, ревност, професионална кариера, секс, пари, приятелство. Но Земята е друга, космосът е постижим, генното инженерство скоро ще предостави ключа към световното господство на една от двете мегакорпорации в Слъчевата система. Алтернативи има, но изборът е страхотно труден, защото е въпрос на морал…
Последва я през едва отвореното антре. Къщата тънеше в мрак и безпорядък и представляваше лабиринт от малки стаи, наблъскани с гоблени, скулптури, статуи, драперии, обковани сандъци, закачени на куки воали, ритуални маски, плакати, книги, африкански копия, парчета от средновековна японска ризница, навити на руло кабели, купчини информационни кубчета, дърворезби, камбани, бутилки отлежало вино, запечатани с цветен восък, пъстри ивици холограмна лента, висящи от стена до стена, странни керамични изделия с неясно предназначение, безразборно разхвърляни старинни одежди, кафези с истински птици в тях: умопомрачителна сбирщина от всякакви вехтории. И всички до една безвкусни и абсурдни, доколкото успя да прецени. Усети тежката миризма на тамян. Навсякъде се разхождаха котки — пет, шест, дванайсет, една сиамска и една персийска двойка и още няколко, които не беше в състояние да определи. Подобно на собственицата си, и те не се страхуваха от абсолютно нищо: наскачаха по него, започнаха да го душат, да се гушкат и да острят нокти в панталоните му.
— Е? Какво ще кажеш? — попита Йоланда.
Какво можеше да каже? Усмихна й се широко.
— Очарователно. Възхитително. Прекрасна колекция от необикновени неща.
— Знаех, че ще ти хареса. Имай предвид, че не водя всеки тук. Повечето мъже просто нямат понятие. Би ги отблъснало. Но ти — пътувал си къде ли не, културен мъж, който разбира от изкуство…
В радостта си тя разпери широко ръце. Енрон се уплаши, че може да строши някоя от антиките си, докато се носи из стаята. Беше едра жена: дори би могло да се каже заплашително едра, ако въобще съществуваше нещо, което би могло да го стресне, особено една жена. Беше най-малко десет сантиметра по-висока от него и вероятно двайсет килограма по-тежка. Енрон подозираше, че гълта хапчета: напрегнатият израз на очите я издаваше. Употребата на каквито и да е хапчета отвращаваше Енрон. Но си каза, че предпочитанията на тази жена не са негова работа. Да не й е баща.
— Ела — каза Йоланда, като го хвана за китката и го притегли. — Следващата стая е ателието ми.
То представляваше дълго помещение с нисък таван и без прозорци и опираше в склона — очевидно беше пристроено допълнително. Нямаше и помен от безпорядъка в останалата част на жилището. Беше абсолютно празно с изключение на три загадъчни предмета, големи и с неопределена форма, разположени в триъгълник в центъра на стаята.
— Последните ми скулптури — обясни тя. — Тази отляво е „Агамемнон“. Тази тук е „Кулата на Сърцето“. А онази в дъното наричам „Ad Astra per Aspera“[2].
— Никога не съм виждал подобно нещо — каза откровено Енрон.
— Прав си. Такива неща не са правени никъде досега. Това е нова форма на изкуство, чисто американско до този момент.
— И се нарича — как го каза — биоотзивчиво изкуство? Как действа?
— Ще ти покажа. Ела. Първо трябва да си поставиш рецепторите.
От един шкаф, който не беше забелязал, тя измъкна заплашително кълбо електроди и биоусилватели.
— Остави ме да ги наглася — добави Йоланда и светкавично започна да прикрепва по него разни приспособления, залепи някакво апаратче на лявото му слепоочие, друго на темето, бръкна под ризата и лепна едно върху гърдите му.
„Давай — помисли си Енрон. — Сега мушни едно и между топките ми.“
Но тя не го направи. Последното прикрепи между лопатките на гърба му. След това започна да настройва някакво елекронно устройство в шкафа. Той я заразглежда подробно, забеляза движенията на свободните гърди и месестите й бутове под тънката дрешка, с която беше облечена, и се зачуди колко ли време ще отнеме тази демонстрация. Нощта беше предвидена за други занимания и той беше готов да пристъпят към тях. Беше свикнал търпеливо да преследва целта си, но нямаше намерение да си губи времето с подобни нелепости.
А донякъде го притесняваха и електродите и биоусилвателите. Освен ако не беше загубил способността си да преценява хората, тази жена беше безобидна — невинна глупачка със странен вкус и разюздани наклонности. Но ако не беше така? Ако всъщност беше служителка на контрашпионажа на „Самурай“ и беше успяла да го заблуди с помощта на необузданите си, енергични бедра и ухаещите си на мускус слабини, за да взриви мозъка му тук тази вечер?
2
Ad Astra per Aspera (лат.) — През трудности към звездите.