![Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/5/7/znoj-v-polunoshch-hot-sky-at-midnight-bg-download.jpg)
Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Дамян Яков“
- ISBN: 954-527-085-3
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]». Краткое содержание книги:
Робърт Силвърбърг изгражда един смайващо правдоподобен свят — толкова осезаем, че изглежда единствено възможният. Човекът е все така отдаден на вечените си житейски проблеми — любов, ревност, професионална кариера, секс, пари, приятелство. Но Земята е друга, космосът е постижим, генното инженерство скоро ще предостави ключа към световното господство на една от двете мегакорпорации в Слъчевата система. Алтернативи има, но изборът е страхотно труден, защото е въпрос на морал…
— А разработването на адаптационна технология преди „Самурай“ ще гарантира на Израел още по-силни позиции в настъпващия свят, така ли?
— Надяваме се.
— Мисля, че грешите. Трябва да забравим за Земята и да се преселим в космоса.
— Аха, на орбиталните светове. Твоята фикс-идея.
— Мислиш ме за глупачка, признай си!
— Глупачка? — повиши глас той. — О, не, в никакъв случай!
Енрон дори не се постара да бъде искрен. Почувства раздразнение и досада. Изненада се, че беше престанала да го привлича дори и сексуално. „Не е никаква камила, а крава — помисли си той, — тъпа крава с претенции за интелигентност.“
Но ръката му остана на мястото си.
Йоланда залюля ханша си напред-назад, като стисна още по-силно бедрата си. Обърна глава, отвори очи и го погледна предизвикателно, усмихвайки се унесено, сякаш беше решила да сподели с него някаква изключително важна тайна.
— Трябва да ти кажа, че може и да не дочакам окончателната екологична разруха. Сериозно мисля да се преместя в най-скоро време на някой от световете L–5.
— Наистина ли? Избрала ли си вече на кой точно?
— Нарича се Валпарайсо Нуево — отвърна тя.
— Не съм го чувал.
Стояха в плътния мрак и се взираха в него. Някаква котка, която не беше виждал преди това, изникна отнякъде и затърка нос в обувката му. Бутилката беше празна.
— Не… чакай. Спомних си. Това не беше ли свят убежище? Където се крият избягали престъпници?
Усети, че главата му се замайва от горещината, от безкрайното бърборене, от виното и от все по-силния глад, от сексуалното излъчване на Йоланда, вероятно и от въздействието на биоотзивчивите й скулптури. Усети желанието в него отново да се надига, отначало едва-едва, но се разпалваше все по-буйно и по-буйно. Тя беше ужасяващо отегчителна и същевременно влудяващо привлекателна. Разговорът ставаше все по-невероятен.
— И защо искаш да отидеш там? — попита той.
Тя му метна престорено сърдит поглед.
— Мисля, че в никакъв случай не бих могла да ти кажа.
— Хайде. Казвай.
— Но нали няма да кажеш на никого?
— Какво да не казвам? Не те разбирам.
— Представяш ли си! Да карам шпионин да се кълне, че ще пази тайна! В края на краищата след няколко дни ти вече няма да си тук, а и това не те засяга. Няма никаква връзка с Израел.
— В такъв случай казвай.
— Да. Добре. Ще ти кажа — отново му метна дяволит поглед тя. — Но ще си остане между нас. Съгласен ли си? Имам една тайна, която ще споделя с теб, само с теб, защото си ми приятел и защото си умен.
— Кълна се — каза той.
— Прав си, че Валпарайсо Нуево е свят убежище, пълен с всякакви престъпници, които плащат на тамошното правителство, за да ги защитава от различни юридически агенции, които биха ги потърсили. Начело стои някакъв откачен латиноамерикански диктатор, който управлява от първата година.
— Все пак не разбирам. Какво общо имаш с всичко това?
— Имам един приятел в Лос Анджелис. Член е на някаква терористична група — възнамеряват да проникнат на Валпарайсо Нуево и да вземат властта. Ще установят абсолютен контрол, ще съберат всички бегълци и ще ги предадат срещу заплащане. Това ще им донесе огромно състояние. Ще си живеят там като крале. Чист въздух, чиста вода, чисто нов живот.
Погледът й беше странно съсредоточен и блестящ, по-бляскав дори и от обичайния й дрогиран поглед. Сякаш се взираше покрай или през него в някакво приказно царство на осъществени мечти.
— Приятелят ми ме попита дали бих се присъединила към тях. Ще станем милиардери. Ще бъдем господари на тази малка планета. Казват, че световете L–5 са прекрасни.
Енрон моментално изтрезня.
— Кога ще стане това?
— Всъщност много скоро. Доколкото си спомням, казаха, че… — Йоланда закри с ръка устата си. — Боже мой, какво направих! Нищо не трябваше да ти казвам!
— Моля те, Йоланда, много е интересно.
— Виж какво, Марти, нито думичка от това, което ти разказах, не е вярна! Това е просто една приказка, която бяха съчинили за някакъв филм и в която има нещо реално! Не го вземай на сериозно. Всичко това не е вярно! — Гледаше го ужасена и добави с мрачен глас: — Не трябваше да ми позволяваш да пия толкова много. Моля те да забравиш всичко, което ти казах за Валпарайсо Нуево. Всичко. Ще си имам големи неприятности, ако… ако…
Тя започна да плаче и риданията разтърсиха цялото й тяло. Ръката му остана все така заклещена между нейните крака и той се уплаши да не би неудържимите й конвулсии да изкълчат китката му.