В долината на смъртта

Когато после заключиха от дирята, че преследваният действително възнамерява да отиде към Прескът, вече не се задържаха с разчитането на следи, а яздеха право нататък. И без това много добре знаеха целта, към която Ролан се стремеше — жилището на Уолкър.

Но те идваха твърде късно.

Винету яздеше начело, сериозен и мълчалив, както обикновено. После следваше Олд Файерхенд, до страната му Сам Хокинс, а зад тях двамата дългучи, които водеха оживен разговор с Херман фон Адлерхорст. Темата се въртеше около идните събития.

— Вече се радвам на физиономията, която ще направи тоя Зенърт ли, Уолкър ли, Хопкинс ли, при нашата поява! — рече Херман.

Уил Паркър повдигна рамене.

— Кой знае? Смятам, че ние носа даже няма да мернем на Уолкър, камо ли цялата физиономия!

— Как тъй?

— Защото той изобщо няма да е там.

— Мислите, че Ролан е пристигнал преди нас и е предупредил Уолкър?

— Yes. За съжаление ние не напредвахме така бързо, както желаехме. Убеден съм, че двете птици са отлетели. Не мислиш ли и ти така, старий Дик?

— Май имаш право, Уил.

— Но защо трябва да бягат от нас? — настоя Херман. — Та нали е необходимо само да се заключат и проврат цевите на пушките си през прозорците, за да се намерят в безопасност.

— Тъй ли мислите? — засмя се Уил. — Позволете да бъда на друго мнение, мастър! За Сам Хокинс и нас двамата няма да говоря, макар че притежаваме име и имаме да си разменим някоя думица с тоя Уолкър, но смятате ли, че Винету и Олд Файерхенд ще се уплашат от няколко пушечни цеви? Не, не, вие зле ги познавате! Повярвайте ми, Уолкър не може да направи нищо по-добро, освен да си плюе на петите! Впрочем скоро ще знаем къде сме, защото, както личи, вече сме при целта.

При един завой на пътя между дърветата се мярнаха масивните зидове на една постройка. Портата за коли бе отворена, така че можеше да се погледне в двора. Не се виждаше никакъв човек. Всичко това създаваше безобидно, мирно впечатление, но тъкмо то събуди подозрението на мъжете.

Олд Файерхенд даде знак на двамата дългучи да останат при портата, за да прикриват едно евентуално отстъпление. Придружен от Винету, Сам Хокинс и Херман той премина бавно през входа. В един ъгъл на двора видя някакъв мъж, зает със стъкмяване юздите на един кон.

Мъжът от ъгъла насочи вниманието си към тях и приближи. Беше Алфонсо, който бе получил указания от Уолкър как да се държи при нежеланата визита.

— Какво желаят мешърс? — попита той и повдигна вежливо шапка.

— Тук ли живее мастър Зенърт? — осведоми се Олд Файерхенд.

— Да.

— Вкъщи ли си е?

— Не. Днес по обяд тръгна на кон, но преди мръкване ще се върне. За какво ви е?

— Бихме искали да поговорим с него.