Хари Потър и огненият бокал

Хари бе свикнал да излиза на перон Девет и три четвърти. Трябваше само да премине през привидно солидната стена между девети и десети перон. Номерът бе да го стори незабелязано, без да привлече вниманието на мъгълите. Този път се разделиха на групи. Хари, Рон и Хърмаяни (които най-много биеха на очи заради Пигуиджън и Крукшанкс) преминаха първи. Те спокойно си бъбреха, небрежно се наведоха към бариерата и странично се плъзнаха през нея. Перон Девет и три четвърти се появи пред тях на мига.

Експрес „Хогуортс“ беше вече там с излъскания си алено-червен парен локомотив. Той бълваше кълбета дим, сред който многобройните ученици на „Хогуортс“ и техните родители изникваха подобно на тъмни призраци. Пигуиджън съвсем се разбесня в отговор на крясъците на множеството сови, обгърнати от дима. Хари, Рон и Хърмаяни се качиха да си намерят места и не след дълго започнаха да редят багажа си в едно купе в средата на влака. После скочиха обратно на перона да се сбогуват с госпожа Уизли, Бил и Чарли.

— Може и да се видим по-скоро, отколкото предполагате — ухили се Чарли, докато прегръщаше Джини за сбогом.

— Защо? — оживи се Фред.

— Ще разберете — отвърна Чарли. — Само не казвайте на Пърси, че съм споменал такова нещо. Все пак това е „поверителна информация, докато министерството не реши, че е уместно да й даде гласност“.

— Да, ще ми се и аз да мога да се върна в „Хогуортс“ тази година — каза Бил с ръце в джобовете и някак тъжно загледан във влака.

— Защо? — нетърпеливо попита Джордж.

— Ще бъде интересна година — светнаха очите на най-големия брат. — Може дори да взема отпуск и да дойда да погледам…

— Какво да погледаш? — попита Рон.

Но в този момент чуха свирката и госпожа Уизли ги избута към вратите на влака.

— Благодаря за гостоприемството, госпожо Уизли! — каза Хърмаяни, качи се, затвори вратата и се подаде на прозореца да побъбрят.

— Да, благодаря за всичко, госпожо Уизли! — обади се и Хари.

— О, за мен беше удоволствие, милички! — рече госпожа Уизли. — Бих ви поканила за Коледа, но… е, предполагам, че ще искате да останете в „Хогуортс“ заради това или онова…

— Мамо! — подразни се Рон. — Какво е това, което вие тримата знаете, а ние — не?

— Ще разберете още тази вечер, предполагам — усмихна се госпожа Уизли. — Сигурно ще бъде вълнуващо. Да си призная, много съм доволна, че промениха правилата…

— Какви правила? — в един глас попитаха Хари, Рон, Фред и Джордж.

— Сигурна съм, че професор Дъмбълдор ще ви каже. Ще се държите прилично, нали? Нали, Фред? И ти, Джордж?

Локомотивът шумно изпусна пара и влакът потегли.

— Кажете какво ще става в „Хогуортс“! — изрева Фред през прозореца, но госпожа Уизли, Бил и Чарли все повече се отдалечаваха. — За какви правила говориш?

Госпожа Уизли само се усмихна и помаха. Преди още влакът да направи завой, тя, Бил и Чарли вече се бяха магипортирали.

Хари, Рон и Хърмаяни се върнаха в купето. През барабанящия по стъклата проливен дъжд не се виждаше нищо. Рон отвори куфара си, извади кафявата официална мантия и покри с нея клетката на Пигуиджън да заглуши крясъците му.

— Багман искаше да ни каже какво ще става в „Хогуортс“ — нацупи се той и седна до Хари. — На Световното, помните ли? А собствената ми майка не пожела да ми каже. Чудя се какво…

— Шшт! — прошепна внезапно Хърмаяни и допря пръст към устните си, като посочи съседното купе.

Хари и Рон се заслушаха и доловиха познат провлачен глас, който се чуваше през отворената врата.

— …Татко мислеше да ме прати в „Дурмщранг“16 вместо в „Хогуортс“, защото познава техния директор. Нали знаете мнението му за Дъмбълдор, дето толкова си пада по мътнородите? А в „Дурмщранг“ не приемат кого да е. Но мама не искаше да съм толкова далеч. Татко казва, че в „Дурмщранг“ имат много по-добро отношение към Черните изкуства, отколкото в „Хогуортс“. Там учениците всъщност ги овладяват, а не се занимават само с разни глупости за защита като нас…

Хърмаяни стана, отиде на пръсти до вратата на купето, затвори я и гласът на Малфой изчезна.

— Мисли си, че „Дурмщранг“ ще му подхожда по-добре, така ли? — ядоса се тя. — Да беше отишъл наистина, че да не ни се налага да го търпим.

— „Дурмщранг“ друго училище за магия ли е? — попита Хари.