Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Бас ловя, че е скочил от леглото и се е хвърлил да омагьосва всичко, което е успял да стигне през прозореца — отговори господин Дигъри. — Но ще им е трудно да го докажат, като няма пострадали.
— Добре, тръгвам — каза господин Уизли, натъпка пергамента с бележките в джоба си и отново изхвърча от кухнята.
Главата на господин Дигъри се извърна към госпожа Уизли.
— Съжалявам, Моли — извини се той вече по-спокойно, — дето ви притеснявам толкова рано. Обаче само Артър може да отърве Лудоокия, че днес той започва новата си работа. Защо му трябваше точно тази нощ…
— Няма нищо, Амос — отвърна госпожа Уизли. — Сигурен ли си, че не искаш препечена филийка или нещо друго, преди да тръгнеш?
— Е, добре — кимна господин Дигъри.
Госпожа Уизли взе една филия с масло от наредените върху масата, сложи я на ръжена и я поднесе към устата на господин Дигъри.
— Флагодаря! — изфъфли той с пълни уста и с тихичко пук! изчезна.
Хари чу как господин Уизли се сбогува с Бил, Чарли, Пърси и момичетата. След пет минути той се върна в кухнята, облякъл нормално мантията, и прокара гребен през косата си.
— Трябва да побързам. Успех през годината, момчета! — пожела господин Уизли на Хари, Рон и близнаците, загръщайки се с наметалото си, преди да се магипортира. — Моли, ще успееш ли да заведеш децата до Кингс Крос?
— Разбира се! — отговори тя. — Ти се погрижи за Лудоокия, ние ще се справим.
След като господин Уизли се магипортира, в кухнята влязоха Бил и Чарли.
— Кой спомена Лудоокия? — попита Бил. — Какви ги е надробил този път?
— Казал, че през нощта някой се е опитал да влезе в къщата му — обясни госпожа Уизли.
— Лудоокия Муди ли? — замислено рече Джордж, докато мажеше препечената си филия с мармалад. — Това да не е онзи перко…
— Баща ви много цени Лудоокия Муди — строго каза госпожа Уизли.
— Е, да, татко колекционира щепсели… — тихо отбеляза Фред, когато госпожа Уизли излезе от кухнята. — Краставите магарета…
— Навремето Муди е бил велик магьосник — уточни Бил.
— Той е стар приятел на Дъмбълдор, нали? — попита Чарли.
— Едва ли Дъмбълдор може да бъде наречен нормален все пак — продължи Фред. — Искам да кажа, знам, че е гений и така нататък…
— Кой е Лудоокия? — попита Хари.
— Пенсионер, работил е в министерството — обясни Чарли. — Виждал съм го само веднъж, когато татко ме беше взел със себе си в службата. Бил е аврор, един от най-добрите… Те са ловци на тъмни магьосници — добави той, като видя въпросителния поглед на Хари. — Напълнил е половината от килиите на Азкабан. Има купища врагове, особено сред семействата на заловените от него. Чух, че на стари години го е обзела истинска параноя. Вече не вярва на никого. Отвсякъде му се привиждат тъмни магьосници.
Бил и Чарли решиха да изпратят другите до гара Кингс Крос. Пърси обаче се извини многословно и заяви, че е крайно необходимо да отиде на работа.
— Точно сега не е редно да си взимам почивен ден — каза им той. — Господин Крауч тъкмо започна да разчита на мен.
— Знаеш ли какво, Пърси? — сериозно заговори Джордж. — Мисля, че в най-скоро време той дори ще успее да запомни името ти.
Госпожа Уизли се бе престрашила да поръча по телефона от селската поща три обикновени мъгълски таксита, с които да стигнат до Лондон.
— Артър опита да вземе коли от министерството — прошепна госпожа Уизли на Хари, докато чакаха в прогизналия от пороя двор и гледаха как таксиметровите шофьори слагат шестте тежки куфара за „Хогуортс“ в багажниците, — но нямало свободни. О, миличък, май нещо не ни харесаха, а?
Хари предпочете да не обяснява на госпожа Уизли, че на шофьорите на мъгълски таксита едва ли друг път им се е налагало да возят развилнели се сови като Пигуиджън, който и за миг не спираше да вдига оглушителна врява. Нещата съвсем се влошиха, когато от неочаквано разтворилия се куфар на Фред изпопадаха и се взривиха няколко от вълшебните влагоустойчиви и незапалителни фойерверки на доктор Филибъстър. Шофьорът, който държеше куфара, мигом закрещя от страх и болка, причинена от впилите се в прасеца му нокти на обезумелия Крукшанкс, дръзнал да се покатери по крака му.
По време на пътуването се чувстваха доста неудобно, натъпкани на задните седалки на такситата и притиснати от куфарите си. Уплашеният от фойерверките Крукшанкс дълго не успя да дойде на себе си, та докато стигнаха до Лондон, Хари, Рон и Хърмаяни бяха доста поодраскани. Те с радост слязоха на Кингс Крос, макар че валеше като из ведро. Докато успеят да пресекат оживената улица пред гарата, натоварени с куфарите си, станаха вир-вода.