Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Този процес не е лек — каза тя намръщено, докато се опитваше да накара стегнатия мускул да се отпусне. Продължи да гледа надолу.
Джеръл замълча за момент й после много меко каза:
— Не. Не мисля, че е.
Но би могъл да бъде! Нарин бе готова да се разплаче, о, би могъл! Вместо това тя прехапа долната си устна, после придвижи ръцете си по-нагоре.
Ръцете на Джеръл внезапно покриха нейните, като ги притиснаха до бедрото му. Тя ли си въобразяваше или ръката му трепереше? Не можеше да каже. Той я притисна по-силно, като не й даваше възможност да се движи, след това отпусна ръцете й, като я придърпа така, че тя се изправи срещу него.
Нарин опита да се освободи, но без особен успех. Тя вдигна глава и за първи път, откакто бе започнала да масажира краката му, погледна право към него.
Лицето му бе скрито в сянка, но очите му блестяха заплашително. Гласът му прозвуча неочаквано пресипнало.
— Благодаря ти за помощта, мисля, че вече мога да се справя сам.
До сутринта на третия ден и двамата, и Нарин, и Джеръл, се придвижваха доста лесно. Тежкото натоварване бе прогонило и последните остатъци от болка.
Джеръл бе постигнал постоянна скорост, която бе по-висока в сравнение с когато и да било преди това, но която все още оставаше по-бавна от нормалната скорост, с която би се придвижвала Нарин. Въпреки че вече не му се налагаше да води борба, за да не изостане, тя се движеше пред него с лека походка, която й позволяваше да избягва пречки и да се изкачва по хълмове така, като че ли просто не съществуваха. Когато спираха да си починат, тя се възстановяваше по-бързо от него и се нуждаеше от много по-малко вода и храна.
Още по-учудваща бе способността й да забелязва всичко около тях и добре да си спомня покрай какво са преминали. Там, където видя кална пътека, забеляза също, че са преминали шест арда и едно малко, заедно с пастира им. Купчината объркани, ниско растящи храсти, покрай които бяха пробягали само преди няколко минути, за него не бяха нищо повече от купчина храсти. Нарин бе успяла да забележи, че кората от две-три дървета е била свалена, което означаваше, че в някое от близките села съвсем скоро е имало раждане, че майката не се чувства добре и се нуждае от лечебна баня, която акушерката приготвя от изсушената кора.
Джеръл за първи път започна да оценява важната роля, която играеха вестоносците в един свят, който нямаше нито бързи животни за пренасяне на хора и съобщения, нито технически средства за комуникация. Нарин и другите не само трябваше да са изключителни атлети, способни да запомнят дума по дума съобщението, което пренасят, но трябваше да са интелигентни, наблюдателни, напълно запознати с особеностите на света, в който живееха, а също и напълно надеждни. Даже и най-добре тренираните имперски войници на Аркана не биха били в състояние да се справят със задачите на Нарин, които тя приемаше толкова спокойно като част от работата си.
Джеръл се спря в началото на пътеката, която се извиваше нагоре по стръмния хълм, и поклати глава при вида на Нарин, която като че ли без никакво усилие скачаше от скала на скала. Той би могъл да изкачи склона бегом, той даже би могъл бавно да се изкатери с тежка раница на гърба, но никога не би могъл да го направи толкова леко, колкото го правеше тя.
Като започна да се изкачва бавно след нея, той с удоволствие си помисли, че те бяха само на няколко часа път от Калинден. Тежкото натоварване да бяга почти без прекъсване в течение на три дена можеше да го застави да се съсредоточи основно върху изпитанието, а не върху жената, която го водеше, но въпреки това не беше в състояние да замени потребността му от нея.
Не беше и достатъчно, за да го накара да промени решението си. Той я желаеше, нуждаеше се от нея повече, отколкото някога бе желал или нуждаел от жена в живота си. И въпреки че тя се разсърди и ядоса, когато той отказа да се присъедини към борбата на Калинден срещу диваците, той знаеше, че тя все още го желае. Но желанието и потребността не бяха достатъчни, за да се пресече разстоянието, което зееше помежду им и между техните толкова безкрайно различни светове. Когато стигнат в Калинден…
— Не се приближавай! — думите прозвучаха малко по-силно от шепот, но нямаше как да се сгреши командата, която съдържаха.
Джеръл се сви. Не беше сигурен откъде идва звукът. Вниманието му бе толкова концентрирано върху пътя, че не беше забелязал, че Нарин се свлича обратно към него.
Тя се спря на няколко крачки от него.
— Не задавай въпроси и не говори. Просто ме следвай — гласът й не звучеше по-високо, но напрежението, което вибрираше в думите й, бе достатъчно, за да го застави да направи това, което тя искаше от него.