Десет приключения на Лиско

Лиско впи задните си крака още по-силно във водоравната земя, стисна здраво отвесната земя и започна да мести лапите си назад, докато почувствува, че вече стои изцяло върху водоравната земя. Отдъхна си и тогава почувствува истински страх, а малко след това дойде и светкавичната мисъл:

„Те са долу! — помисли си лисичето. — Аз съм Лиско и не

можах да… Но те са наивни и са долу, събрани накуп.“

— Лискооо! — извика отдолу Мокси.

— Какво? — запита отгоре Лиско.

— Защо спря?

— Защо не продължи да вървиш? — запита и Димби.

— Защото не съм глупак.

— Ние сме долу! — отвърна Мокси.

— Знам — отвърна Лиско.

— Откъде знаеш?

— Не си спомням. Някой ми каза… Още вчера ми го казаха.

Долу се умълчаха.

— Всички сме тук — обади се Димби.

— Цялата глупава част от компанията — допълни Мокси.

— Чудна работа! — рече Лиско. — Всеки ден пътеката свършваше другаде и нямаше никаква дупка!

— Днес има — забеляза Мокси.

— Да — съгласи се лисичето. — Сега ще разбера дали пътеката си продължава зад дупката.

Лиско заобиколи внимателно отвора на ямата и веднага откри продължението на пътеката. След това започна някои необходими според него изследвания.

Долу чакаха.

— Домби — обърна се към приятеля си Димби, — кажи нещо… Моля те. Знаеш ли как ме тревожиш?

Нищо. Тишина.

— Домби не ми харесва — забеляза Мокси. — Какво да го правим?

— Нищо. Ще си го имаме такъв.

— После ще мислим — рече Мокси. — Първо да се измъкнем.

Лиско съобщи, че пътеката не свършва при дупката, а продължава от другата й страна.

— Чудна работа! — разтревожи се Мокси. — За първи път чувам за пътека с дупка.

— А си беше естествена пътека — забеляза Димби.

— Друго нещо не се ли забелязва? — запита Мокси.

— Там е работата, че се забелязва — отвърна Лиско.

Димби и Мокси зачакаха да им кажат какво се забелязва,

но Лиско мълчеше.

— Какво се забелязва? — запита нетърпеливо Мокси.

— Не искам да ви тревожа — отвърна Лиско.

— Кажи, кажи!…

— А, няма смисъл.

— Знаеш, че има — извика Мокси. — И вече сме разтревожени.

— Нищо особено — опита се да ги успокои Лиско. — Забелязва се, че този, който е издълбал дупката, е оставил тревата…

— По какъв начин?

— Нещо като маскировка.

— А така! — Мокси погледна Димби, после безчувствения Домби. — Значи дупката е издълбана и не е самостоятелна?

— Не е самостоятелна — усмихна се Лиско. — Бях тръгнал да ви търся.

— И аз — рече Димби.

— Така ли? — уж се учуди лисичето. — Защо?

— Викам си, къде е сега Лиско, да си направим едно хубаво приключение… И вместо приключение — в дупката.

— Приключението започнало! — каза весело Лиско.

— Така си е — съгласи се Димби, — само че е едно доста неприятно приключение. Стоиш в една дупка и нищо повече.