Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Спокойно — каза Лиско. — По-спокойно!… Отишла е за пенсията си. С тези пенсии напоследък старите нещо се оправят… Момиченце, иди да посрещнеш баба си… Чувам тояжката й. Чатка по камъните.
Червената шапчица извика:
— Бабо! — И изчезна.
— Днес прекарахме добре — забеляза след мълчанието Димби.
— Направихме си приключение за милиони! — добави Димби.
— С много рискове — добави Мокси. — Нали, Лиско?
— Скучен ден — прозя се лисичето. — Ако до довечера не стане нещо интересно, ще пукна от скука!…
— Е, и това не беше малко — прозя се Димби.
— Какво всъщност сме направили? — прозя се Лиско. — Заменихме един Ловец.
— Добре — прозя се Мокси. — Но все пак има някаква поука.
Лиско се прозя широко и каза:
— Поуката е да не разчиташ само на Ловеца.
— И да се намесваш!… Така ли?
— Точно така! — прозя се Лиско.
Тогава те чуха далечния оркестър, послушаха го малко и като тръгнаха към реката да се къпят, запяха:
— Ех, как ми се къпе! — извика бодро Мокси.
— И на мен! — извика Домби.
— Дамите да не взема! да влязат в къщичката, ей! — изказа опасенията си Мокси.
— Ключът е у мен — отвърна Лиско и го показа.
— А какво ще стане с Вълка, който заловихме? — запита Домби.
— За тази работа си има други служби — отвърна Лиско и се усмихна, след което прегърна всичките си приятели, така, както си бързаше към реката.
ДУПКАТА
Димби вървеше весело по пътеката и пееше любимата си песен:
Димби продължаваше да върви и продължаваше да пее любимата си песен:
Но не можа да продължи и полетя надолу. Наоколо стана тихо. Птичките, прекъснали чуруликането си, за да слушат по-добре песента на Димби, напразно напрягаха слух, чакаха, чудеха се на какво може да се дължи внезапното прекъсване. Защото този, който беше изпял веднъж Дим… Трябваше да изпее и …би. Така беше всеки ден. Къде изчезна песента? Какво се бе случило?
И да искаха, птиците не можеха да мислят дълго по този въпрос, защото по пътеката се зададе Домби, който също си имаше любима песен:
Хубаво крачеше Домби и хубаво пееше:
Домби не можа да продължи и полетя надолу,
надолу,
на
до
лу,
чак до дъното на дупката.
Димби се надигна, постоя малко на крака и ръце, попълзя и се изправи. Какъв ден беше горе, а какъв долу — полумрак. Той вдигна глава и погледна мястото, през което бе паднал. Между тревите се виждаше късче от небето. Иначе всичко бе наред, нищо не го болеше, нямаше го само настроението му. Той направи няколко крачки и се облегна в меката пръст — стената на дупката, ако можем да я наречем така. На дъното лежеше някаква особена купчина. Димби нито знаеше, нито искаше да знае какво представлява, засега оглеждаше и проучваше височината и ширината на дупката, макар че още в първите секунди му се изясни най-важното — тя е достатъчно дълбока, ако става въпрос за измъкване.
О, как сияеше горе небето, замрежено от стръковете на тревата!… Димби прокле тревата. Тя бе виновна. Тя замаскирваше входа на ямата. Все още не искаше да помисли за най-лошото. От къде на къде тъкмо днес, когато се събуди тъй бодро, намокри очи с два пръста и закрачи по пътеката с надежда да срещне някого… от къде на къде точно днес, когато му се пееше най-много… Така де — от Къде на къде?… За падане в дупки си има специални същества, той е чувал, че някои понякога падат в дупки, ями и пещери. Явно. че е станала грешка. Не му остава нищо друго, освен да почака, докато грешката бъде изправена.
Особената купчина, която лежеше пред него, се раздвижи. Димби се уплаши и за всеки случай се премести към другата страна на ямата. Какво ли бе това особено нещо, прилично на купчина и на живо същество? Особената купчина започна да се изправя и постепенно се превърна в Домби. Домби! изкрещя радостно Димби. Най-после Домби се изправи, раздвижи глава и протегна ръце, сякаш да се предпази от нещо. Дясната му ръка бавно се премести към главата, намери темето и го опипа.
— Домби!…
Докато дясната ръка разтриваше темето, лявата шареше напред и встрани, като антена опипваше въздуха и го проучваше. Димби ясно видя дебеличките пръсти на приятеля си и нямаше