Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Келсайър избута пръста му встрани.
— Не става въпрос за това.
— Така ли? — Марш се обърна и чукна с нокът върху думата „атиум“ на дъската. — А защо са тези усилия, Келсайър? Защо трябваше да включваш в играта Йеден и да го наречеш ваш „работодател“? Защо се държите така сякаш ви пука за скаа? И двамата знаем какво всъщност целите.
Келсайър стисна зъби, забравил навика си да се усмихва във всяка ситуация. „Защо винаги успява да ме ядоса?“
— Марш, ти вече не ме познаваш — заговори той тихо. — Не става въпрос за пари — някога притежавах богатства, които човек трудно ще похарчи за цял живот. Тази операция е нещо съвсем различно.
Марш остана надвесен над него, втренчен в очите му, сякаш търсеше истината в тях.
— Винаги си бил добър лъжец — рече накрая.
Келсайър въздъхна.
— Мисли каквото си щеш. Но не ти искам нравоученията. Събарянето на империята може някога да е било твоя мечта — но сега ти се превърна в послушен прегърбен скаа, който си кисне в магазинчето и се подмазва на благородниците, които влизат.
— Защото осъзнах истината — заяви Марш. — Нещо, в което никога не те е бивало. Дори планът ти да е сериозен, ти ще се провалиш. Всичко, което бунтовниците опитаха досега — набези, кражби, убийства, — беше напразно. В най-добрия случай успявахме да ядосаме малко лорд Владетеля.
— Виж, мене пък точно в това ме бива — рече Келсайър. — Нещо повече: аз не само ядосвам малко хората, а мога дори да ги доведа до бяс. Защо да не използвам този мой талант за една добра кауза?
Марш въздъхна и се извърна.
— Не става дума за „кауза“, Келсайър. Ти търсиш отмъщение. Както винаги всичко се върти само около теб. Готов съм да приема, че не го правиш заради парите — дори да повярвам, че ще съберете на Йеден жадуваната армия, за която ще ви плати. Но не ти вярвам, че те е грижа.
— И точно в това грешиш, Марш — отвърна тихо Келсайър. — Точно в това винаги си грешал по отношение на мен.
Марш се намръщи.
— Може би. И как започна всичко това? Йеден ли те потърси, или ти него?
— Има ли значение? — попита Келсайър. — Виж, Марш. Трябва ми човек, който да се внедри в Министерството. Този план няма да стигне доникъде, ако не успеем да държим под око инквизиторите.
Марш се обърна и го изгледа.
— Наистина ли очакваш да ти повярвам?
Келсайър кимна.
— Тъкмо затова дойдох тук. Веднъж ти спомена, че мога да извърша велики дела, стига да избера стойностна цел. Е, точно това правя сега — и очаквам да ми помогнеш.
— Вече не е толкова лесно, Кел. — Марш поклати глава. — Някои хора се промениха. Други… вече не са между нас.
Келсайър се заслуша в тишината на стаята. Дори огънят беше загаснал.
— Тя ми липсва.
— Не се и съмнявам — но ще съм искрен с теб, Кел. Въпреки това, което направи тя… понякога ми се ще да не беше оцелял в Ямите.
— На мен също. Всеки ден.
Марш огледа Келсайър с хладен поглед. Поглед на Издирвач. Каквото и да видя в очите му, изглежда, Келсайър най-сетне постигна някакво одобрение.
— Аз си тръгвам — заяви Марш. — Не зная защо, но ми се струва, че този път си съвсем искрен. Така че ще се върна и ще изслушам безумния ти план. А след това… ще видим.
Келсайър се усмихна. Под грубата си обвивка Марш беше добър човек — по-добър, отколкото Келсайър щеше да е някога. Докато Марш крачеше към вратата, Келсайър зърна някаква сянка да отстъпва отвън, веднага разпали желязо и от тялото му се стрелнаха прозрачни синкави линии и се свързаха с най-близкия източник на метал. Марш, разбира се, не носеше никакъв метал — дори монети. Пресичането на обитаваните от скаа райони беше опасно занятие дори за хора, които наглед едва свързваха двата края.
Някой друг обаче не знаеше този урок. Синкавите линии бяха тънки и бледи — не преминаваха добре през дърво, — но бяха достатъчно силни да засекат катарамата на колана на човека, който се отдалечаваше безшумно по коридора.
Келсайър се подсмихна. Това момиче притежаваше забележителни способности. Но животът на улицата бе оставил в душата й някои сериозни белези. Можеше само да се надява, че ще й помогне да развие уменията си и да излекува раните си.
— Ще се върна утре — каза Марш от вратата.
— Само не идвай рано — помоли Келсайър и намигна. — Тази нощ трябва да свърша някои важни неща.
Вин изчака притаена зад вратата в тъмната си стая. Стъпките навън стихнаха, в коридора се възцари тишина и тя започна да диша по-спокойно.