Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
Тя изстена леко, а носът й се заби в едно от ребрата му съвсем близо до сърцето. Усети нещо съвсем непонятно и нежелателно, когато топлият й дъх погали като с перце кожата му.
Събуди се на зазоряване. Утрото беше сиво и мрачно, а дъждът продължаваше да се лее, изгубил съвсем малко от силата си. Нямаше да е в състояние да я заведе обратно в имението. Никаква карета не би могла да пътува до хижата на Том, а той не можеше да рискува да я носи през целия път. Беше много болна.
Накара я да пие още чай, като шепнеше ласкави думи или я заплашваше, докато чашата се изпразни. Том тръгна за имението, за да вземе лекарства от госпожа Пийчъм, както и дрехи за двамата.
Дъглас продължаваше да я държи в прегръдките си и да я измива с мократа кърпа. Треската й се усилваше и спадаше на цикли, безкрайни цикли, които го плашеха до смърт.
Беше толкова уплашен, че започна да се моли.
Очакваше госпожа Пийчъм да дойде с Том, защото тя бе отгледала всичките Шербрукови, откакто той се помнеше, но тя не се появи. Само Финкъл, някогашният му паж бе придружил Том. Финкъл, як и силен, току-що бе минал четиридесетте и беше почти толкова нисък, колкото Александра. Той каза без предисловие:
— Този идиот докторът е на легло със счупен крак. Аз ще ви помагам, милорд. Донесъл съм всички видове лекарства. Нейно благородие ще се оправи за кратко време.
Дъглас продължаваше да се грижи за нея, като ту я насилваше да пие чай, ту да яде от гъстата овесена каша, приготвена от Том, ту миеше Александра. Към края на един от най-дългите дни в живота си Дъглас разбра, че тя ще оживее. Бе забравил собственото си главоболие и бе учуден, че усеща подутината над лявото си ухо, където се бе ударил в скалата при падането.
Стоеше надвесен над леглото, втренчен в нея, и знаеше, че треската бе отстъпила, че само ако тя поиска, можеше да получи подобрение.
— Да не си посмяла ла се предаваш точно сега — каза й той. — Ще те нашляпам хубаво само ако си посмяла да се предадеш.
Тя лекичко изстена и се опита да се обърне на една страна. Помогна и, след това подгъна одеялата, така че да й е удобно.
— Ще се справи — обади се от прага безстрастно Финкъл. — Нейният дух е достоен за член на Шербруковия род.
Дъглас отиде до вратата и внимателно я затвори след себе си. Той се обърна към слугата си:
— Престани да се правиш на нахален пред мене. Тя е само временно член на рода, докопала се до това чрез измама и предателство и само защото е болна, не означава, че ще бъде моя съпруга по задължение.
Финкъл, който беше на служба при негово благородие от единайсет години, отговори:
— В момента не мислите ясно, милорд. Тя ще живее благодарение на всемогъщия Бог, който живее над нас, и вие сте този, който я спаси. Веднъж щом спасите живота на някого, вие не можете да изхвърлите спасения като стар ботуш.
— Мога да правя каквото си поискам с проклетото измамно момиче. Толкова ли бързо забрави какво направиха тя и баща й, както и моят любим братовчед Тони?
— Сестра й, лейди Мелисанда, каза, че нейно благородие, която лежи сега тук, никога не е боледувала. Тя каза още, че е много вероятно това е някаква уловка, за да спечели симпатиите ви, но каза също, че е неин дълг да дойде и сама да се увери.
— О, Господи — произнесе Дъглас и се обърна към вратата, сякаш очакваше Мелисанда да се появи всеки момент.
— Тя не е тук, милорд.
— Как я спря?
— Казах й, че нейно благородие съвсем не се преструва и че е много възможно тя самата да се зарази от тази треска, която обезобразява външния вид за цял живот. Казах й, че треската винаги оставя белези но лицето на жените.
Дъглас остана вторачен в слугата си.
— Боже мой, много добра работа си свършил.
— Лорд Ратмор също се съгласи, че нещата стоят точно така и че самият той е бил свидетел на подобно явление много пъти. Той обаче каза също, че това не би могло да я задържа. Разчиташе на нейния егоизъм и любезно попита дали би искала да я докара дотук да види сестра си и сама да се погрижи за нея, ако наистина е болна, а не се преструва. Лейди Мелисанда изпищя. Доста силно. Лорд Ратмор се разсмя.
— Много добре си се справил, Финкъл, както и братовчед ми, разбойникът. Сега, тъй като трябва и няма кой друг, ще се върна при момичето, за да я видя. Защо госпожа Пийчмън не дойде с теб?
— Тя и Холис решиха, че не трябва.
— Ха! Холис решил! По дяволите с неговото вмешателство! Защо той иска това момиче да остане като графиня Нортклиф, за мен не е понятно. Той би трябвало да помни много добре към кого трябва да е лоялен.