Великолепният негодник

Той внезапно се усмихна.

— И засега това е достатъчно основателна причина. Вероятно сега малко те боли, затова тази нощ повече няма да те безпокоя. — Той легна и притегли одеялото върху себе си. — Утре вечер ще е удобно време. Когато падне мракът и запалим огъня, ще ти покажа как можеш да възсядаш мъжа. Ще видиш, че това може да бъде далеч по-приятно, отколкото която и да е езда на гърба на Кеърд. — Той срещна погледа й от другата страна на огъня. — Междувременно, помисли си как се чувстваше, когато проникнах в теб. Не желаеш ли това удоволствие отново?

Тя го желаеше, осъзна отчаяно тя. Само споменът за онова съединяване бе в състояние отново да запали болезнен огън между бедрата й.

Погледът му се плъзна към издутината на гърдите й, очертани под одеялото.

— Малко са милите ми спомени от престоя ми в Испания, но там научих много неща, които ще ти донесат удоволствие. Утре вечер ще ти покажа няколко от тях.

— Не — прошепна тя.

— Да, удоволствието не е грях между съпруга и съпругата. Лично аз съм възхитен от Мария за това, че те е дарила с такава сладострастна природа. И за мен ще е радост да я развия, така че и двамата да се възползваме от нея по време на престоя ни тук.

— Аз не съм сладострастна!

— Напротив, и притежаваш чиста, красива страст, каквато никога досега не съм виждал. Ако си честна със себе си, ще признаеш, че дойде при мен не само от благодарност, но и от страст.

Очите й се разшириха от слисване.

— Не е вярно! Не знаех нищо за това. Та как бих могла да знам, че ще ми хареса… — Тя смутено млъкна.

Той се усмихна многозначително и тя осъзна, че се е досетил за продължението на мисълта й.

— Не би могла да знаеш, но пък беше много любопитна, нали? Винаги си любопитна. Искаш да разбереш за всяко нещо как то мирише, какво е при допир, какъв вкус има. Любопитството също е форма на сладострастие, Кейт. — Той затвори очи. — А сега заспивай. Почивката ти е нужна за утре.

Тя се намести в одеялото, приковала поглед в лицето му. Той бе толкова уверен, толкова сигурен в победата, като сокол, който връхлита плячката си. Но тя не беше безпомощна жертва. Тя можеше да се бори с него и да го победи. Трябваше просто да забрави какво се е случило тази вечер и…

Но тя нито можеше да забрави, нито да пренебрегне случилото се. Защото, бог да й е на помощ, то все още се случваше. Той трябваше само да погледне към нея и тялото й се променяше, набъбваше. Дори и сега гърдите й все още бяха болезнено издути под одеялото. Тя не познаваше онази жена, която бе стенала и се бе извивала и мятала под неговата власт. Каква ще бъде реакцията й, ако той я докосне отново? Дали отново ще се превърне в онова задъхано сладострастно животно, което бе представлявала само преди няколко минути? Мисълта я изпълни със страх, от който направо й се повдигаше, а и някакво друго чувство, което бе дори по-ужасяващо.

Някакво мрачно, опасно очакване.