Градът на зверовете

Присъствието на Уалимаи уталожи напрежението в Тапирауа-тери и същите войни, които малко преди това бяха готови да убият Алекс, сега се отнасяха приятелски към него. Племето уважаваше големия шаман и се страхуваше от него, защото той притежаваше свръхестествената способност да тълкува знаци. Всички сънуваха и имаха видения, но само малцина избраници като Уалимаи пътешестваха в света на висшите духове, където научаваха значението на виденията и можеха да водят останалите и да променят хода на природните бедствия.

Старецът обясни, че момчето носи душата на черния ягуар — свещеното животно, и че е дошло много отдалеч, за да помогне на хората от мъглата. Обясни, че са настъпили много особени времена — времена, в които границата между този и онзи свят е размита, времена, в които Рааканариуа би могъл да ги погълне всичките. Напомни им за съществуването на нааб-ите, които повечето от тях познаваха само от разказите на своите братя от другите племена в ниските земи. Войните на Тапирауа-тери в продължение на дни бяха шпионирали експедицията от Интернешънъл Джеографик, но никой не беше проумял нито действията, нито обичаите на тези странни чужденци. Уалимаи, който през своя столетен живот бе видял много, им разказа това, което знаеше.

— Нааб-ите са като мъртви, душата им е избягала от гърдите — каза. — Нааб-ите не знаят нищо за нищо, не могат да улучат риба с копие, нито маймуна със стрела, нито да се покатерят на дърво. Не ходят облечени с въздух и светлина като нас, а употребяват гадни дрехи. Не се къпят в реката, не познават правилата на благоприличието и възпитанието, не споделят домовете, храната, синовете или жените си. Костите им са хилави и е достатъчен слаб удар с тояга, за да им счупиш черепа. Убиват животни и не ги ядат, а ги захвърлят да изгният. Откъдето минават, оставят следи от боклук и отрови, включително и във водата. Нааб-ите са толкова луди, че се опитват да задигнат камъните от земята, пясъка от реките и дърветата от горите. Някои искат земята. Казваме им, че джунглата не може да се натовари на гръб като мъртъв тапир, но те не чуват. Говорят ни за своите богове и не искат да слушат за нашите. Ненаситни са като кайманите. Тези ужасни неща съм видял със собствените си очи и съм ги чул със собствените си уши и съм ги пипнал със собствените си ръце.