Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
В утрото на следващия ден, когато децата се върнаха от света на животните тотеми, всяко от тях разказа преживяното.
— Какво означават тези три яйца? — попита Алекс.
— Не знам, но са много важни. Тези яйца не са мои, Ягуар, но трябва да се сдобия с тях, за да спася хората от мъглата.
— Не разбирам. Какво общо имат тези яйца с индианците?
— Мисля, че имат много общо… — отговори Надя толкова объркана, колкото и той самият.
Когато жаравата от погребалната клада изстина, Ииоми, съпругата на Мокарита, отдели обгорените кости, стри ги с един камък, докато те се превърнаха във фин прашец, и ги смеси с вода и банани, за да направи супа. Кратуната с тази сива течност мина от ръка на ръка и всички, включително и децата, отпиха по глътка. След това погребаха кратуната и името на вожда бе забравено, за да не бъде произнесено вече никога и от никого. Споменът за човека, както и частиците от неговата доблест и мъдрост, които бяха останали в пепелта, преминаха в потомците и в приятелите му. По този начин част от него щеше винаги да пребивава сред живите. На Надя и Алекс също дадоха да пият от костената супа — като един вид кръщение: сега вече те бяха част от племето. Като я поднесе до устните си, момчето си спомни, че беше чел за болестта, причинена от „ядене на мозъка на предшествениците“. Затвори очи и отпи с уважение.
След като погребалната церемония приключи, Уалимаи накара племето да си избере нов вожд. Според традицията само мъжете можеха да се кандидатират, но Уалимаи обясни, че този път трябва да се избира с изключително внимание, защото живееха в много особени времена и се изискваше вожд, способен да разбира тайнствата на други светове, да общува с боговете и да държи на дистанция Рааканариуа. Каза, че е дошло времето на шестте луни в небосвода — време, в което боговете са били принудени да изоставят своето жилище. При споменаването на боговете индианците вдигнаха ръце към главите си и започнаха да се клатят напред-назад, пеейки нещо, което в ушите на Надя и Алекс звучеше като молитва.
— Всички в Тапирауа-тери, включително и децата, трябва да участват в избора на новия вожд — напътстваше племето Уалимаи.
Целия ден се предлагаха и обсъждаха кандидати. На свечеряване Надя и Алекс заспаха изтощени, гладни и отегчени. Американското момче напразно се беше опитало да обясни начина, по който може да се избира чрез гласуване, като в една демокрация, но индианците не знаеха да броят и идеята за гласуването се оказа толкова неразбираема, колкото и тази за ваксините. Те избираха с „видения“.
Младежите бяха събудени от Уалимаи доста време след настъпването на нощта с новината, че най-силното видение било Ииоми, така че вдовицата на Мокарита беше вече провъзгласена за вожд на Тапирауа-тери. За първи път откакто се помнеха, една жена поемаше тази отговорност.
Първото разпореждане на възрастната Ииоми, когато си постави шапката с жълтите пера, която толкова години бе носил нейният съпруг, бе да се приготви храната. Нареждането веднага бе изпълнено, защото хората от мъглата втори ден не бяха яж нищо друго, освен глътката супа от кокали. Таама и други ловци взеха оръжията си, навлязоха в джунглата и след няколко часа се върнаха с една мечка мравояд и един елен, които нарязаха и изпекоха върху жаравата. Междувременно жените бяха направили хляб от маниока и супа от банани. Когато всички стомаси бяха заситени, Ииоми покани своя народ да седне в кръг и възвести второто си разпореждане.
— Ще провъзглася други вождове. Един вожд за войната и лова — Таама. Един вожд за умиротворяване на Рааканариуа — момичето с цвят на мед, наречено Орлицата. Един вожд, за да преговаря с нааб-ите и техните птици от шум и вятър — чужденецът, наречен Ягуар. Един вожд, който да посещава боговете — Уалимаи. Един вожд на вождовете — Ииоми.
По този начин мъдрата жена разпредели властта и организира хората от мъглата така, че да посрещнат ужасните времена, които наближаваха. Така Надя и Алекс се озоваха въвлечени в отговорност, за каквато нито един от двамата не се чувстваше подготвен.
Ииоми даде третото си разпореждане там, на място. Каза, че момичето орлица трябва да запази „бялата си душа“, за да застане пред Рааканариуа — единственият начин, по който може да избегне да бъде погълната от птицата канибал, а младият чужденец Ягуар трябваше да се превърне в мъж и да получи оръжията си на войн. Всеки младеж, преди да вземе оръжията си или да помисли за женитба, трябваше да умре като момче и да се роди като мъж. Нямаше време за традиционната церемония, която траеше три дни и обикновено включваше всички юноши от племето, стигнали до пубертета. В случая с Ягуар трябваше да импровизират нещо по-кратко, каза Ииоми, защото младежът ще съпроводи Орлицата в пътуването до, планините на боговете. Хората от мъглата бяха в опасност, само тези двама чужденци можеха да донесат спасението им, и те бяха длъжни да тръгнат час по-скоро.