Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
Група мъже тръгна на лов и на риболов, водена от Таама, докато няколко жени отидоха да берат царевица и банани в малките градини, скрити в гората, а други се захванаха да мелят маниока. Най-малките деца носеха мравки и други насекоми, за да ги сготвят; големите събираха орехи и плодове, някои се изкачиха с невероятна сръчност на едно от дърветата, за да извадят мед от една пита — единствен източник на захар в джунглата. Още щом започваха да се държат на краката си, децата се учеха да се катерят и можеха да тичат по най-високите клони на дърветата, без да загубят равновесие. Само като ги гледаше увиснали на такава голяма височина, на Надя й се завиваше свят.
Връчиха на Алекс голяма кошница от лико, показаха му как да я закачи на главата си и му посочиха да следва другите младежи на неговата възраст. Дълго се движиха навътре в гората, преминаха реката, като се хващаха за пръчки и лиани, и стигнаха пред стройни палмови дървета, чиито стволове изглеждаха като наежени от остри бодли. Под куполите, на повече от петнадесет метра височина, блестяха гроздове от жълти плодове, подобни на праскови. Младежите усукаха прътове и направиха две здрави кръстачки, обгърнаха дървото с едната и сложиха другата по-нависоко. Един от тях се изкатери по първата кръстачка, избута другата нагоре, стъпи върху нея, протегна ръка, за да вдигне долната, и така, с пъргавината на акробат, стигна до върха. Алекс беше чувал да се говори за този героизъм, но докато не го видя, не можа да повярва, че е възможно да се качиш, без да се нараниш от тези бодли. Отгоре индианецът хвърли плодовете, които останалите прибраха в кошниците. По-късно жените от селото ги смляха, смесени с банани, за да сготвят една много харесвана сред хората от мъглата супа.
Независимо че всички бяха ангажирани с приготовленията, настроението беше спокойно и празнично. Никой не бързаше и остана време да поплуват няколко часа весело в реката. Докато се плискаше с другите младежи, Александър Колд си помисли, че никога светът не му се е струвал така прекрасен и че едва ли някога ще бъде толкова свободен. След дългата баня момичетата от Тапирауа-тери приготвиха растителни бои с различни цветове и украсиха всички членове на племето, включително и бебетата, със заплетени рисунки. Междувременно по-възрастните мъже мелеха и смесваха листа и кори от различни дървета, за да получат йопо — магическия прах за церемониите.
12
Ритуалът на посвещението
Празникът започна вечерта и продължи през цялата нощ. Индианците, боядисани от краката до главата, пяха, танцуваха и ядоха до пресищане. Беше невъзпитано един гостенин да откаже предложената му храна или напитка, така че Алекс и Надя, подражавайки на останалите, си тъпчеха коремите, докато започна да им се повдига, което се смяташе за демонстрация на много добри маниери. Децата тичаха с големи пеперуди и фосфоресциращи бръмбари, завързани на дълги влакна. Жените, украсени със светулки, пера и орхидеи по ушите и клечици, минаващи през устните, започнаха празненството, като се разделиха на две групи, застанаха едни срещу други и започнаха да се надпяват в приятелско състезание. След това поканиха мъжете да танцуват, имитирайки движенията на животните по време на чифтосване през сезона на дъждовете. Най-накрая мъжете се проявиха и самостоятелно: първо се въртяха в кръг и подражаваха на маймуни, ягуари и каймани, след това демонстрираха сила и ловкост, размахвайки оръжията си и правейки ефектни скокове. На Надя и Алекс им се зави свят — бяха зашеметени от спектакъла, от думкането на барабаните, от песните, виковете, и шумовете на заобикалящата ги джунгла.
Мокарита се беше разположил в центъра на селището, където получаваше церемониални поздравления от всички. Макар че отпиваше на малки глътки от масато, не можа да опита яденето. Друг старец, с репутацията на лечител, се яви пред него, покрит с кора от суха кал и смола; върху нея бяха залепени бели пера, които му придаваха вид на странна, току-що родена птица. Лечителят дълго време прави салта и надава викове, за да изплаши демоните, които бяха влезли в тялото на вожда. После засмука различни части от корема и гърдите му, с мимическо изражение на човек, който сякаш вдишва лошите духове и ги изплюва надалеч. Освен това натърка умиращия с мазило от паранари — растение, което се използва по Амазонка, за да лекува рани, въпреки че раните на Мокарита не бяха видими и лекарството не можеше да има ефект. Алекс допусна, че при падането се е разкъсал някой вътрешен орган на вожда, може би черният дроб, защото с всеки изминал час, старецът отслабваше все повече и повече и струйка кръв се стичаше от ъгъла на устните му.