Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

Той ме помоли да не говоря така, понеже чувствува, че ще полудее от мъка. Макар и да бил изпаднал сега, той бил от благороден род и имало само един изход, който обаче зависи от това, как ще отговоря на един негов въпрос. Рекох му, че ще отговоря честно, макар и да не зная дали това ще го задоволи, или не.

— Тогава кажи ми откровено, мила моя, бихме ли могли да живеем горе-долу прилично с това, което имаш. За мое щастие аз не бях му разказала нищо нито за себе си, нито за състоянието си; дори не му бях разкрила истинското си име. Колкото и симпатичен и почтен да ми изглеждаше той, виждах, че не мога да очаквам нищо от него и ще трябва да живеем с малкото, което имам и което скоро щеше да бъде прахосано. Затова реших да твърдя пред него, че нямам нищо друго освен банкнотата и единадесетте гини и щях да бъда много доволна да се разделя с него, като загубя само тази сума. Имах също и една банкнота от тридесет лири — това беше всичко, което бях взела със себе си, за да живея, защото не знаех как ще се развият работите, когато се установя в Ланкашир; пък и посредницата, която така измами и двама ни, ме беше накарала да повярвам, че ще се оженя за някой фантастично богат джентълмен и затова, за всеки случай, не исках да бъда без пари. Тази банкнота аз скрих и затова можех да се покажа по-щедра с другите пари; действително от сърце го жалех за положението, в което беше изпаднал.

Но нека се върна на въпроса, който той ми зададе. Рекох му, че никога не съм го мамила нарочно и никога няма да го измамя, но за съжаление ние не можем да живеем с малкото, което имам; то не ми стигало да живея в Южна Англия и по тази причина именно съм тръгнала с онази жена, която се наричаше негова сестра, тъй като тя ме уверявала, че с шест лири годишно мога да живея в напълно приличен пансион в някой си град Манчестер, където още не бях ходила. Понеже целият ми доход беше под петнадесет лири, мислех, че ще мога да живея доста добре, докато се оженя.

Той поклати глава и не каза нищо. Вечерта беше много тъжна, но все пак вечеряхме и спахме заедно. След като хапнахме малко, той се ободри и поръча бутилка вино.

— Хайде, мила моя — рече той, — макар че сме в тежко положение, няма смисъл да падаме духом. Хайде, отпусни се, аз ще се постарая да намеря някакъв изход. Щом ти можеш сама да се издържаш, това не е малко. Аз пак ще си опитам късмета. Един мъж трябва да мисли като мъж. Да изгубиш надежда, значи да се предадеш на съдбата.

Той напълни една чаша и пи за мое здраве, като ми държеше ръката и ме уверяваше, че е загрижен главно за мен.

Той действително беше предана и благородна душа и затова ми беше още по-мъчно да се разделя с него. Все пак е утеха да знаеш, че те е опропастил честен човек, отколкото някой негодник. Всъщност той беше в много по-лошо положение от мен, понеже беше изразходвал наистина доста голяма сума. Забележете при това колко подло постъпи тази жена, която, за да получи сто лири от него, го накара да похарчи триста или четиристотин, макар че това е било всичко, което е имал, или дори повече. Тя го убеждавала, че имам пари, голямо състояние и прочие само защото била чувала какво разправят жените, когато се съберат на чай. Вярно е, че е безчестно да искаш да измамиш една богата жена, за каквато ме мислеха — защото да се представяш за богат, когато си беден, е истинска измама, — но в случая за него можеше да се намери извинение. Той не беше професионален мошеник, който примамва жени заради парите им (има мъже, които само с това се занимават — женят се за богати жени, пропиляват зестрите им и след това изчезват — и вършат това по шест-седем пъти, а нещастен изпаднал джентълмен, който някога беше живял добре. И макар че ако бях богата, щях да побеснея от яд, загдето тази мръсница ме е излъгала, зестрата ми нямаше да бъде хвърлена на вятъра, защото той наистина беше много мил човек, благороден, разумен и добродушен.