Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Не мога да кажа, че не помислих за моя верен лондончанин, когото изоставих така подло и който ме обичаше толкова искрено. Той сега сигурно правеше усилия да се освободи от онази долна к…, от която бе видял толкова зло, и очакваше безкрайно щастие с тази, която бе избрал, без да подозира, че и тя се бе отдала на друг, по почти толкова долен начин, колкото и първата му жена.
Блясъкът на едно голямо имение и всички прекрасни неща, които ме чакаха, описвани ежечасно от измамения джентълмен (на чиято измама аз сега бях жертва), така бяха възбудили въображението ми, че не можех да мисля за Лондон и за никого там и още по-малко за задължението, което бях поела към един човек, който струваше много повече от сегашния ми съпруг.
Но всичко беше свършено. Аз бях в прегръдките на новия си съпруг, който продължаваше да представя, че живее не само охолно, но в разкош; действително с по-малко от хиляда лири годишен доход не би било възможно да се поддържа такава прислуга и такава кола. След като мина около месец от женитбата ни, мъжът ми започна да говори да заминем за Уест Честър, откъдето да отплуваме за Ирландия. Във всеки случай не настояваше много; останахме почти още три седмици и тогава той поръча в Честър да изпратят карета да ни вземе от Блек Рок, от другата страна на залива, точно срещу Ливерпул. Отидохме дотам с разкошна лодка с шест гребла, която тамошните хора наричат „пинъс“, а слугите, конете и багажът отплуваха със сал. Той ми се извини, че няма никакви познати в Честър, но каза, че ще отиде там преди мен, за да намери хубави стаи в някоя частна къща. На въпроса ми колко време ще останем там, той отговори, че ще преспим една-две нощи и след това ще наеме кола да ни откара до Хоулихед. Казах му, че в никой случай не бива да си дава труд да търси стаи в частна къща за една две-нощи, тъй като Честър е голям град и сигурно ще има добри странноприемници, където ще можем да се настаним. И така, преспахме в една странноприемница, близо до катедралата, не мога да си спомня името й.
Говорейки за предстоящото ни заминаване за Ирландия, съпругът ми ме попита дали нямам да уреждам някои свои работи в Лондон, преди да отплуваме. Отговорих му, че нямам нито особено, което да не може да се уреди с писма от Дъблнн.
— Мадам — каза той много почтително, — щом по-голямата част от имуществото ви, както сестра ми ме осведоми, е в пари, вложени в Банк ов Ингланд, то е напълно сигурно, но ако стане нужда да го прехвърлите или по някакъв начин да измените собствеността му, може би ще бъде необходимо да отидете до Лондон и да уредите тези неща, преди да заминем.
Престорих се на много учудена и му рекох, че не разбирам какво иска да каже; доколкото знам, нямам никакви пари в Банк ов Ингланд и, надявам се, той не може да твърди някога да съм му споменавала нещо подобно. Той рече, че наистина не съм му казвала такова нещо, но сестра му му била разправяла, че по-голямата част от състоянието ми била вложена там.
— Аз споменах за това, мила — рече той, — за да не става нужда, ако има нещо за уреждане или ако трябва да дадете някакви нареждания, да се връщаме обратно от Ирландия, като се излагаме на неудобствата и опасностите на още едно пътуване по море. — И добави, че не би искал да рискувам живота си два пъти.
Аз бях изненадана от думите му и се питах какво могат да значат те. Изведнъж ми мина през ума, че моята приятелка, която го наричаше брат, трябва да му е наприказвала разни измислици за мен. Реших, че трябва да разбера работата докрай, преди да напусна Англия, и да зная кому се доверявам, като отивам в чужда страна. На следната сутрин повиках сестра му в стаята си и като и предадох разговора между мен и брат й, я заклех да ми каже откровено какво му е говорила и на каква основа е уредила тази женитба. Тя призна, че му е казала, че съм била много богата, нещо, което била чула да се говори в Лондон.
— Да се говори? — извиках с жар. — А аз самата казвала ли съм ви нещо такова?
Тя отговори, че наистина не съм й говорила нищо за богатството си, но съм споменавала много пъти, че сама разполагам с всичко, което притежавам.
— Това е вярно — отвърнах аз възбудено, — но никога не съм ви казала, че имам някакво богатство, нито дори, че имам сто лири или нещо, което струва сто лири. И как си обяснявате, че една жена, която има богатство, ще дойде с вас в Северна Англия, понеже вие сте я уверявали, че там животът е евтин?
При тези думи, които изрекох раздразнено и на висок глас, мъжът ми влезе в стаята. Поканих го да седне, защото имам да кажа нещо важно на него и на сестра му, което те трябва непременно да знаят.