Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Три-четири дни гостувахме в дома на един ливерпулски търговец, където ни приеха много мило. Не споменавам името му поради това, което се случи по-късно. Тогава приятелката ми каза, че ще ме отведе в дома на един свой вуйчо, където ще ни приемат царски. Вуйчо и, както тя го наричаше, изпрати екипаж с четири коня да ни вземе и след като пътувахме почти четиридесет мили, пристигнахме в един замък, разположен всред голям парк, за който нямам представа къде се намираше. Там живееше един благородник с многобройното си семейство — много изтънчени хора — и всички наричаха моята приятелка братовчедка. Казах й, че щом е смятала да ме доведе в такова общество, трябваше да ми каже да си взема по-хубави дрехи. Дамите, които чуха моята забележка, ми казаха много мило, че в техния край не ценят хората по дрехите, както в Лондон, че братовчедка им вече ги е осведомила за мен и аз не се нуждая от дрехи, за да блесна.
Накратко казано, приеха ме като богата вдовица от благородно семейство, защото действително ме смятаха за такава.
Първото нещо, което открих тук, бе, че всички в семейството бяха католици. Във всеки случай те се държаха така добре и така любезно с мен, като че ли и аз бях от тяхното изповедание. Всъщност никога не съм имала някакви принципи от каквото и да било естество и затова не съм се интересувала в тънкости от религиозните въпроси. Започнах веднага да говоря много ласкаво за католическата черква и им казах, че всички несъгласия между християните в религиозно отношение се дължат според мен на предразсъдъци, втълпени чрез възпитание, и че ако се беше случило баща ми да е католик, сигурно тяхната религия щеше да ми харесва така, както моята.
С това спечелих симпатиите на всички в семейството и бях заобиколена денонощно от добра компания, в която се водеха приятни разговори. Две-три стари дами се заловиха да ме спечелят за католическата вяра. От любезност дори отидох на черква с тях и вършех всичко, което техният обред изискваше, както те ми показваха.
От друга страна, не исках да си подбия цената и затова само с общи думи им давах надежда, че мога да стана католичка, ако бъда въведена в католическата доктрина, както те се изразяваха; по този начин цялата работа остана само приказки.
Гостувах там около шест седмици, след което моята водачка ме заведе в едно село на около шест мили от Ливерпул, където нейният брат, както тя го наричаше, дойде да ме посети със собствената си карета, придружен от двама лакеи в ливреи, и веднага започна да ме ухажва. В положението, в което се намирах, човек не би могъл да помисли, че мога да бъда измамена, а и аз самата нямах никакви опасения, тъй като бях заложила в Лондон на много сигурна карта и нямах намерение да я захвърля, освен ако успея да намеря нещо много по-добро. Братът на приятелката ми изглеждаше кандидат, на който заслужава да се обърне внимание, тъй като казваха, че именията му носели най-малко хиляда лири годишно, а сестра му твърдеше, че носели хиляда и петстотин, и по-голямата част от имотите му се намирали в Ирландия.
Понеже минавах за много богата, никой не помисляше да ме попита на колко възлиза състоянието ми. Моята привидна приятелка, която беше повярвала на хорските приказки и говореше, че съм имала пет хиляди лири, сега разправяше, че зестрата ми възлизала на петнадесет хиляди. Този джентълмен, който, както разбрах, бил ирландец, просто подлудя, като чу за подобна зестра. Той ме ухажваше и ми правеше такива подаръци, че затъна до гуша в дългове. За да бъда справедлива към него, трябва да кажа, че имаше външност на крайно изтънчен джентълмен; беше висок, добре сложен и извънредно сръчен. Говореше за парка си, за конюшиите, за конете, за горите си, за горските пазачи, за изполичарите и за слугите си, сякаш живееше в някой замък и аз бях виждала всичко това наоколо си.
Той дори не ме запита колко пари и какви имоти притежавам. Уверяваше ме, че като отидем в Дъблин, ще припише на мое име добър имот, който ще ми носи шестстотин лири годишно, и че още тук ще се задължи писмено да извърши прехвърлянето.
Подобно нещо наистина никога не бях чувала и всичките ми понятия съвсем се объркаха. Освен това имах край себе си една изкусителка, която постоянно ми говореше колко богато живее брат и. Тя все ме питаше ту как искам да се боядиса и да се тапицира каретата ми, ту какви дрехи ще носи пажът ми. Казано накратко, така бях заслепена, че нямах сила да кажа „не“ и в края на краищата се съгласих да се оженя. За да бъде сватбата по-интимна, отидохме в едно още по-затънтено село, където ни венча един католически свещеник; увериха ме, че женитбата ще бъде така валидна, както ако ни беше венчал англикански свещеник.