Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Сега водихме втори разговор по същия въпрос, както миналия път. Той обясни всичко много добре. Увери ме в обичта си и аз нямах никакви основания да се съмнявам в думите му; обикнал ме още в първия момент, когато съм му заговорила, далеч преди да спомена, че ще му предам парите си. „Няма значение кога си почувствувал, че ме обичаш — помислих си, — само любовта ти да продължи, това ми е достатъчно.“
След това каза колко поласкан се е чувствувал от предложението ми да му поверя парите си. „Това и целях — помислих си, — но тогава смятах, че не си женен.“ След вечеря забелязах, че той твърде много настоява да изпия две-три чаши вино, но аз изпих само една-две. Тогава ми рече, че искал да ми предложи нещо, но ме моли да не се обиждам, ако намеря идеята му за неприемлива. Отговорих му, че се надявам, че няма да ми предложи нещо непочтено, и то в собствения си дом; а ако наистина има нещо такова наум, моля го да не го споменава, за да не ме разочарова, тъй като, рекох, това не би подхождало на уважението, което храня към него, нито на доверието, което съм му оказала, като съм дошла в дома му. Помолих го да ме остави да си отида и започнах да си слагам ръкавиците, като че ли вече си тръгвах; разбира се, нямах никакво намерение да си ходя, както и той нямаше намерение да ме пусне.
Той започна да ме моли да не си отивам, като ме уверяваше, че не е и помислял да ми предложи нещо обидно и че ако допущам за него подобно нещо, той предпочита въобще да не го споменава.
Краят на фразата му никак не ми хареса. Казах му, че съм готова да чуя всичко, което има да ми каже, защото вярвам, че думите му няма да бъдат недостойни за него, нито неподходящи за мене. Тогава той ми изложи предложението си: да се оженя за него, макар още да не е получил развод от жена си, като обещава, че няма да иска нито да живеем заедно, нито да спи с мене, докато не се разведе. Сърцето ми веднага прие предложението му, но аз реших, че трябва да се преструвам още малко, и затова отхвърлих с привидно възмущение предложението му като недостойно. Казах му, че такова нещо няма никакъв смисъл и може само да ни въвлече в големи бели. Ако той не получи развод, бракът ни няма да може да бъде разтрогнат, нито пък ще можем да живеем като женени. „Помислете — рекох — в какво положение ще се озовем и двамата, ако не успеете да се разведете.“
Накратко казано, след като изтъкнах доста аргументи, аз най-после успях да го убедя, че предложението му е безсмислено. Тогава той предложи друго нещо: да подпиша договор, с който се задължавам да се оженя за него, щом той се разведе; в случай, че не получи развод, договорът ще се счита за невалиден.
Казах му, че това предложение е по-разумно от първото, но че трябва да си помисля. Ясно ми беше, че щом предлага сериозно такива неща, той е достатъчно увлечен и затова реших да не се съгласявам веднага. Играех си с него като котка с мишка, защото виждах как здраво е захапал въдицата. Почнах да се шегувам с предложението му и накрая го отхвърлих. Рекох му, че знае прекалено малко за мене, и му препоръчах да събере сведения. Оставих го да ме придружи до къщи, но не го поканих да влезе вътре, като рекох, че това няма да е прилично.
Накратко казано, поех риска да не подпиша договор, защото дамата, която ме бе поканила да отида с нея в Ланкашир, толкова настояваше и ми обещаваше такива богатства и такива чудесни неща, че много ми се щеше да замина и да опитам късмета си. „Може би пък там да намеря голямо богатство“ — мислех си аз и без всякакво угризение на съвестта бях готова да зарежа моя почтен господин, в когото не бях чак толкова влюбена, че да не предпочета някой по-богат от него.
С две думи, не подписах никакво задължение. Казах му, че заминавам за Ланкашир, но той ще знае на кой адрес да ми пише, тъй като ще бъдем във връзка поради работата, с която го бях натоварила. Рекох, че му давам достатъчна гаранция за уважението, което храня към него, като оставям в негови ръце почти цялото си състояние. Дадох му дума, че ще дойда в Лондон, щом той ме уведоми, че е разведен, и тогава ще поговорим сериозно по въпроса.
Трябва да призная, че заминах за Ланкашир с користни намерения, по както ще видите от разказа ми, тази, която ме покани, имаше още по-долни намерения. И така, аз тръгнах с моята приятелка, както я наричах, за Ланкашир. През целия път тя външно се държеше така, сякаш изпитва към мен искрена и непресторена обич. Плащаше за всичко през време на пътуването и аз платих само мястото си в дилижанса. В Уорингтън брат й дойде да ни посрещне о каретата си и оттам най-тържествено продължихме пътя си за Ливерпул.