Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Той изглеждаше малко обезпокоен от решителния тон, с който говорех. Затвори вратата и седна до мен. Тогава, както бях възбудена, аз се обърнах към него и казах:
— Страхувам се, мили — (на него говорех любезно), — че много са ви заблудили и са ви нанесли непоправима вреда, като са ви подвели да се ожените за мен. Във всеки случай, понеже нямам пръст в тази работа, не искам да бъда обвинявана неоснователно. Нека отговорността падне върху този, който е виновен, и върху никого другиго. Аз си измивам ръцете от цялата история.
— Но, мила, каква вреда мога да имам от това, че съм се оженил за вас? Надявам се, че нашият брак е чест за мен и е изгоден във всяко отношение.
— Ей сега ще ви обясня — рекох, — обаче се страхувам, че нямате основание да считате нашия брак изгоден за себе си. Но аз ще ви докажа, че нямам пръст в тази измама.
Сега той се изплаши и лицето му придоби зъл израз; очевидно започна да разбира накъде отива работата. Във всеки случай той само каза:
— Продължавайте, моля — и седеше мълчалив, като ме гледаше и чакаше да чуе какво ще кажа.
Аз продължих:
— Снощи ви попитах дали някога съм се хвалила пред вас със състоянието си и дали съм ви казвала, че имам пари в Банк ов Ингланд или някъде другаде. И вие признахте, че не е имало подобно нещо; това е истината. А сега ви моля да кажете тук, пред сестра си, дали някога съм ви давала основание да мислите, че съм богата, и дали сме говорили за това.
Той призна, че не е имало подобно нещо, но добави, че винаги съм правела впечатление на много богата жена, че е разчитал на това и се надява, че не се е излъгал.
— Не ви питам дали сте се излъгали — казах аз. — Страхувам се, че и вие, и аз сме се излъгали, но искам да не бъда обвинявана, че аз съм ви излъгала. Току-що питах сестра ви дали някога съм й говорила за богатство или имоти и дали някога съм й обяснявала какво е състоянието ми. Тя призна, че нищо подобно не съм й казвала. Моля, госпожо — рекох аз, като се обърнах към нея, — кажете честно, можете ли да ме обвините, че съм твърдяла някога, че имам някакво състояние? И ако бях богата, защо ще дойда с вас в този край, за да пестя, като живея евтино?
Тя не можа да отрече нито дума от това, което казах, но рече, че била чула в Лондон, че притежавам много голямо богатство и парите ми са вложени в Банк ов Ингланд.
— А сега, драги сър — казах аз, като се обърнах към новия си съпруг, — кажете ми право кой ви заблуди дотолкова, та да мислите, че имам голямо богатство? Очевидно това ви накара да ме ухажвате така упорито и да се ожените за мене.
Той не беше в състояние да каже нито дума и само посочи към нея. След като помълча малко, той изведнъж избухна и обхванат от бясна ярост, започна да я ругае, да я нарича к… и с всевъзможни обидни думи, които му дойдоха на езика. Той крещеше, че тя го е съсипала, като му е казала, че имам петнадесет хиляди лири зестра и щяла да получи от него петстотин лири, загдето е уредила женитбата. Тогава се обърна към мене и ми обясни, че тя не му е никаква сестра и две години е била негова любовница. За посредничеството си вече била получила сто лири от него.
— Ако положението ви е действително такова, каквото казвате — рече той, — и двамата сме опропастени.
В изстъплението си той й се закани, че ще я убие на място, и ние и двете страшно се изплашихме. Тя се разплака и рече, че така и били казали в къщата, където сме живели заедно. Думите й го вбесиха още повече, защото той реши, че тя се е подиграла с него, като ме е препоръчала, осланяйки се само на хорски приказки. След това отново се обърна към мен и съвсем откровено ми каза, че и двамата сме съсипани.
— Казано направо, мила моя — рече той, — аз нямам никакво състояние, а малкото, което имах, тази гад ме подведе да пропилея, за да се представя пред вас.
Тя използува момента, когато той говореше сериозно с мен, за да се измъкне от стаята, и аз повече не я видях.
Сега и аз бях смаяна като него и не знаех какво да кажа. Мислех си до този момент, че съм в по-лошо положение от него, но когато той рече, че е разорен и че няма никакво състояние, просто ми се стори, че полудявам.
— О, това е дяволска измама — извиках аз. — Ние сме се оженили, защото и двамата сме били заблудени. Вие сте разорен, тъй като надеждите ви не са се оправдали. Но ако бях богата, аз също щях да бъда излъгана, щом вие нямате нищо.
— Действително щяхте да бъдете излъгана, мила моя — рече той, — но нямаше да бъдете разорена, защото с вашите петнадесет хиляди лири щяхме да можем да живеем прекрасно в този край. Бях решил да харча всяка пара само за вас. Нямаше да ви ощетя нито с един шилинг и бях готов да платя за измамата си с обич и нежност към вас, докато съм жив.