Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Казах на мъжа си, че ще живеем тук, докато свърша всичките си пари, и няма да го оставям да похарчи нито един шилинг от своите. Имахме малка приятелска разправия по този въпрос, но аз му рекох, че това, изглежда, е последният път, когато оставаме заедно, и затова го моля да изпълни желанието ми, като във всичко друго ще му се подчинявам; най-после той се съгласи.
Една вечер, когато бяхме излезли да се разходим из полето, аз му казах, че ще му обясня плана, за който бях споменала. Разправих му най-напред, че съм живяла във Вирджиния, че мъжът ми се е поминал преди няколко години, но вероятно майка ми е още жива. Рекох му, че ако стоките, които ми бяха изпратени от Америка, не се бяха повредили — впрочем аз доста преувеличих стойността им, — щях сега да притежавам голямо богатство и нямаше да има причини да се разделим. След това му описах как се заселват хората там, как им се дава земя безплатно и какви култури отглеждат. Изтъкнах му, че дори човек да купи земя, пак е много изгодно, защото цената й е невероятно ниска, и ако вземем със себе си английски стоки само за двеста-триста лири, няколко слуги и някои инструменти, ние бихме могли да живеем добре и за няколко години да натрупаме богатство.
Обясних му какво произвеждат там, как обработват земята и колко изкарват обикновено. Доказах му, че ако се установим във Вирджиния, ще забогатеем за няколко години и че това е толкова сигурно, колкото и фактът, че сега сме сиромаси.
Той беше много изненадан от предложението ми. Цяла седмица говорихме само за това и аз му доказах, дето се вика, черно на бяло, че е невъзможно да не успеем да се замогнем и да живеем много добре, стига само да проявим известно старание.
След това му изложих как ще събера една сума от около триста лири. Мъчех се да го убедя, че това ще бъде най-добрият начин да турим край на нещастията си и да подобрим положението си.
— След седем години — рекох — ние може би ще бъдем в състояние да поверим плантацията си на някой сигурен човек и да се върнем да живеем тук с доходите, които ще получаваме от нея.
Дадох му за пример някои хора, които бяха постъпили така и сега живееха много добре в Лондон.
Накратко казано, толкова настоявах, че той почти се съгласи, но постоянно ту едно съображение, ту друго осуетяваше проекта ми. В края на краищата той започна да настоява да отидем в Ирландия.
Каза ми, че ако човек се реши да живее на село и има с какво да си купи поне малко добитък, той може за петдесет лири годишно да наеме земя, за която другаде биха искали двеста лири. Земята била толкова плодородна, че ако не икономисваме много, сигурно ще живеем така добре, както живее в Англия един земевладелец, който има три хиляди лири годишен доход. Той мислел да ме остави в Лондон и да замине за Ирландия да си опита късмета. Ако успее да ми осигури живот, който да отговаря на уважението, което храни към мен, ще се върне в Англия да ме вземе.
Много се изплаших от това предложение, защото то значеше да се откажа от малкия си приход и да му предам целия си капитал, за да прави с него опити в Ирландия.
Но се оказа, че той е прекалено честен да поиска това от мен или да го приеме, ако му го предложа. Преди да мога да кажа нещо, той добави, че ще отиде сам, без да иска пари от мен. Ако стопанството му потръгне, той ще дойде да ме вземе и тогава с моите пари ще можем да го разширим и подобрим и да живеем, както е редно. Рече, че не би рискувал нито шилинг от моите пари, докато не направи опит със собствени средства. Накрая ме увери, че ако не може да направи нищо в Ирландия, ще се върне при мен и ще заминем заедно за Вирджиния.