Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Дълго се съвещавахме тази нощ, защото нито той, нито аз спахме много. Той така се разкайваше, че ме е измамил, сякаш бе извършил най-страшното престъпление и сега щяха да го обесят. Отново ми предложи всичките си пари до последния шилинг и каза, че ще постъпи във войската, за да може да получава поне заплата.
Попитах го защо искаше да ме заведе в Ирландия, където сигурно няма да може да ме издържа. Той ме прегърна и каза:
— Никога не съм имал намерение да отивам в Ирландия и още по-малко да водя и тебе там. Доведох те тук, за да бъдем далеч от познатите ми. Като знаят, че съм се оженил за богата жена, те щяха да почнат да настояват да си платя дълговете, което не бих могъл да сторя, преди да получа пари от тебе.
— А къде щяхме да отидем? — запитах аз.
— Е, ще ти призная целия план, който бях намислил. Имах намерение да те попитам нещо за имуществото ти — както и направих, спомняш си, нали — и очаквах, че ти ще ми разправиш подробно какво притежаваш. Тогава под някакъв предлог щях да отложа заминаването ни и щяхме да заминем за Лондон. Бях решил тогава да ти призная истинското си положение, мила, и че съм си послужил с всички тези хитрини само за да те склоня да се ожениш за мен. Щях да ти искам прошка и да ти кажа, че ще направя всичко, за да могат бъдещите ни щастливи дни да изличат от паметта ти спомена за моята постъпка.
— Сигурно скоро щеше да ме спечелиш — рекох — и много съжалявам, че не съм в състояние да ти покажа колко бързо щях да ти простя заради добрината ти, въпреки всички фокуси, които направи. Но, мили мой, какво ще правим сега? С нас е свършено и каква полза от това, че не се сърдим един на друг, щом няма с какво да живеем.
Правехме разни проекти, но за всичко бяха нужни пари. Най-после той ме помоли да не говорим повече за това, защото сърцето му се късало. Поприказвахме още малко за други неща и най-после заспахме.
На сутринта той стана преди мене. На мен страшно ми се спеше, понеже почти не бях мигнала през нощта, и спах до единадесет часа. През това време той си прибрал багажа и заедно със слугите и конете си заминал. На масата си намерих следното кратко, но трогателно писмо:
Скъпа моя,
Аз съм негодник. Злоупотребих с тебе, но бях подтикнат към това от тази долна жена, противно на принципите ми и на целия ми досегашен живот. Прости ми, скъпа моя. Най-искрено те моля за прошка. Измамих те и това ме прави най-нещастния човек на света. Толкова бях щастлив, че си моя, а сега съм толкова злочест, че съм принуден да бягам от тебе. Прости ми, мила моя, още веднъж те моля, прости ми. Не мога да понеса мисълта да се разориш заради мен и да не съм в състояние да те издържам. Нашият брак е свършен. Никога не ще те видя вече и те освобождавам от всякакви задължения към мен. Ако можеш да се омъжиш добре, не изпущай случая заради мен. Кълна ти се и ти давам честната си дума, че никога няма да смущавам спокойствието ти. Впрочем най-вероятно е да не се и науча, че си омъжена. Но ако не се омъжиш и ако ми провърви, аз ще бъда твой, където и да си.
Турих част от парите, които ми бяха останали, в джоба ти. Запази места за себе си и за прислужницата в дилижанса и замини за Лондон. Надявам се, че тези пари ще ти стигнат за път и няма да има нужда да харчиш от своите. Отново искрено те моля да ми простиш и винаги ще ти искам прошка, когато мисля за тебе. Сбогом навеки, скъпа моя.