Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Той толкова желаеше да изпита най-напред своя проект, че не можах да му наложа своя. Обеща ми да ми пише скоро след като пристигне там и да ми съобщи дали има изгледи да осъществи плана си; ако няма вероятност за успех, аз мога да почна да се стягам за път и като се върне, той на драго сърце ще тръгне с мен за Америка.
Не можах да го склоня да ми обещае нещо повече, макар че нашите спорове траяха близо месец; през всичкото това време се радвах на компанията му, най-приятната, която съм имала някога. Той ми разправи част от живота си, който действително ме изненада — толкова беше изпълнен с многобройни и разнообразни случки и приключения, че представляваше цял роман, по-интересен от всички романи, които някога съм чела; но за това ще разкажа по-нататък.
Най-после се разделихме, макар и с крайно нежелание от моя страна; всъщност и той тръгна много неохотно, но нямаше друга възможност, защото, както по-късно разбрах, той имаше сериозни основания да не дойде в Лондон.
Дадох му указания къде да ми пише, но не му разкрих тайните си — как е истинското ми име, коя съм или къде може да ме намери; и той също ми каза къде да му пращам писмата си така, че да може със сигурност да ги получи.
Пристигнах в Лондон на следния ден след раздялата ни, но по една причина, която не мога да назова, не отидох направо в старата си квартира, а наех стая в една къща на улица Сейнт Джонс, или както народът я нарича Сейнт Джоунс, близо до Кларкенуел. Понеже тук бях съвършено сама, имах достатъчно време да си седя в къщи и да мисля за скитанията си през последните седем месеца, защото наистина бяха изминали седем месеца, откакто напуснах Лондон. С безкрайно удоволствие си спомнях за приятните часове, които бях прекарала с последния си съпруг. За жалост обаче удоволствието ми бе помрачено след известно време, когато открих, че съм бременна.
Бях много озадачена къде да отида да родя, защото по онова време за една жена без познати и приятели беше едно от най-трудните неща на света да бъде приета в родилен дом, без да има кой да гарантира за нея; а аз нямах гарант, нито можех да намеря.
През всичкото това време поддържах кореспонденция с моя приятел в банката, или по-точно — той поддържаше с мене, тъй като ми пишеше всяка седмица. Макар че не бях похарчила парите си, за да има нужда да искам от него, все пак му пишех често, да знае, че съм жива. Бях дала указания в Ланкашир да ми препращат кореспонденцията в Лондон, така че получавах всичките му писма. През време на моето уединение в къщата на улица Сейнт Джоунс получих от него много любезно писмо, с което ми съобщаваше, че бракоразводното му дело вървяло успешно, въпреки че срещнал някои неочаквани пречки.
Не мога да кажа, че бях недоволна от тази новина. Добре беше, че делото се протакаше, защото — макар в сегашното си положение да не можех да мисля за женитба — не бях толкова глупава да се омъжа за него, когато чаках дете от друг мъж, както някои жени, които познавам, се бяха осмелили да направят — все пак не исках да го изпусна. Бях решила, ако той все още ме иска, да се оженя за него, щом се освободя от бременност. Ясно ми беше, че вече никога няма да видя мъжа си, а освен това през всичкото време, докато живяхме заедно, той настояваше да се оженя и ме уверяваше, че няма да ми се сърди, нито ще настоява да се върна при него. Ето защо нямах никакви угризения да постъпя така, ако моят приятел от банката още държеше на думата си, а имах сериозни основания да смятам, че той още ме обича, защото ми изпращаше най-милите и любезни писма, каквито човек може да си представи.
Коремът ми растеше и хората в къщата, където живеех, забелязаха това и почнаха по учтив начин да ми намекват, че трябва да се преместя другаде. Това ме разтревожи много и аз изпаднах в меланхолия, защото не знаех какво да правя. Имах пари, но нямах приятели, а скоро щях да имам дете, за което трябваше да се грижа. Досега не ми се бе случвало да се справям с подобна трудност, както читателите ми знаят от моя разказ. На всичко отгоре по това време се разболях и меланхолията влоши болестта ми. Тя се оказа обикновена треска, но се страхувах да не пометна. Не трябваше да кажа, че се страхувах, защото всъщност бих се радвала да пометна, макар че не бих могла и да помисля да абортирам; просто изпитвах ужас от подобно нещо.
Във всеки случай хазайката ми каза да повикам акушерка. Отначало не ми се искаше, след известно време се съгласих, но й рекох, че не познавам никоя акушерка и я помолих да се заеме с тази работа. Противно на това, което си мислех, оказа се, че хазайката ми имала известен опит в тия работи, както ще видите след малко. Тя повика една добра акушерка, тоест акушерка, каквато ми трябваше.