Кралят на мургите

— Трябваше да отидем на още едно място — отговори той и я прегърна.

— Добре — каза Белгарат. — Искам скоро да продължим, затова накратко. — Той седна на мекия мъх и посочи гологлавия евнух. — Това е Сади. Повечето от вас вече го познават. Той идва с нас.

— Разумно ли е това, Белгарат? — попита Дурник.

— Може би не — отговори старият мъж, — но не е моя идея. Изглежда, Зандрамас ще премине през Ктхол Мургос и пресичайки континента, иска да стигне до остров Веркат покрай югоизточния бряг.

— Тази част на света е много опасна в момента, древни — измърмори Велвет.

— Няма да имаме проблем, скъпа лейди — увери я Сади с контараалтовия си глас. — Ще се представим за търговци на роби и никой няма да ни закача.

— Така казваш ти — каза Белгарат замислено. — Това може би е било вярно преди войната, но не можем да сме сигурни как гледат малореанците на търговията с роби сега.

— Има още нещо, което всички трябва да знаете — спокойно каза Поулгара. — Гарион и аз отидохме в двореца, за да разберем дали Салмисра е замесена в това по някакъв начин. Тя ни каза, че Зандрамас е жена.

— Жена? — извика Се’Недра.

— Така каза. А няма никаква причина да ни лъже.

Дурник се почеса по главата и каза:

— Това е малко изненадващо, нали? Сигурна ли си, че Салмисра знае какво говори?

— Тя беше абсолютно сигурна и доста доволна, че знае нещо, което аз не знам.

— Мисля, че това обяснява някои неща — замислено каза Велвет. — Повечето от нещата, които направи Зандрамас, бяха направени по начин, по който би постъпила само жена.

— Не разбирам — призна си Дурник.

— Мъжете правят нещата по един начин. Жените ги правят различно. Фактът, че Зандрамас е жена, обяснява много неща.

— Тя прави всичко възможно да го скрие — добави Силк. — Никой, който я е виждал, не е жив, за да разкрие това на друг.

— Можем да говорим за тези неща и по-късно — каза Белгарат, изправи се и се огледа във вдигащата се мъгла. — Искам да се махаме оттук преди хората от другата страна на реката да са се размърдали. Да оседлаем конете.

Трябваше им известно време да преместят багажа от единия кон, за да го освободят за Сади, но малко след това тръгнаха по обраслия път покрай Змийската река. Отначало се движеха бавно, но след като се отдалечиха от Стис Тор, преминаха в галоп.

Когато слънцето се издигна, мъглата заблестя, а капките роса по листата на дърветата засвяткаха като скъпоценни камъни. Очите на Гарион се затваряха за сън, но той все пак забеляза красотата около себе си и се учуди, че тя може да съществува около тези вонящи блата.

— Целият свят е красив, Белгарион — отбеляза Ерионд, прочел неизказаните му мисли. — Просто трябва да знаеш как да го гледаш.

След като мъглата се вдигна, вече можеха да се движат по-бързо. Не видяха други пътници през този ден. Докато слънцето започна да залязва, обагряйки облаците на запад в пурпурночервено, бяха изминали доста път.

— Колко далеч сме от границата с Мургос? — попита Гарион Сади, докато двамата събираха дърва за огъня, а Дурник и Тот опъваха платнищата за престоя им през нощта.