Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— За какво говориш, Салмисра?
— Бедната Поулгара! Дългите векове са обвили ума ти с паяжина. Наистина ли мислеше, че само ти и Белгарат единствени на света можете да променяте формата си? Драконът, който ви посети в планините над Арендия, изглежда доста различно в естествената си форма.
Вратата на тронната зала се отвори и влезе Айсус. Носеше пергамент с печат от червен восък.
— Донеси ми го — заповяда Салмисра.
Айсус я погледна и единственото му око се присви. Той пристъпи към евнуха, който бе предал документа от Поулгара на кралицата, и без да променя изражението си, го срита в ребрата.
— На — каза той. — Занеси това на нейно величество.
— Страхуваш ли се от мен, Айсус? — попита Салмисра с нещо като учудване.
— Не заслужавам честта да ви приближавам толкова, ваше величество.
Салмисра се наведе и погледна пергамента, който й подаде треперещият евнух.
— Изглежда, има някакво несъответствие — изсъска тя. — Документът изглежда по същия начин като този, който ми показа Поулгара, но това не е документът, който заповядах да се подпечата. Как е възможно това?
— Мога ли да кажа нещо, кралице? — попита евнухът.
— Разбира се, Адис — отговори тя с приятен глас, доколкото това беше възможно. — Както разбираш, ако думите ти ме раздразнят, ще получиш за награда моята смъртоносна целувка. — Раздвоеният й език се обърна към него.
Лицето на евнуха стана сиво, а треперенето му стана толкова силно, че той почти щеше да падне.
— Говори, Адис — прошепна тя. — Това е заповед: да споделиш мислите си с мен. Тогава ще определим дали ще живееш, или не. Сега говори.
— Кралице… — Гласът му трепереше. — Главният евнух е единственият, който може да пипа печата на ваше величество. Ако този документ е фалшив, не трябва ли да му поискаме обяснение?
Змията се замисли върху думите му, главата й се залюля ритмично, раздвоеният език затрепка. Накрая тя спря змийския си танц и се протегна напред, докато езикът й не докосна бузата на раболепно приведения евнух.
— Живей, Адис — измърмори тя. — Твоите думи не ме разсърдиха и с тази целувка ти подарявам живота. — После разви навитото си на кълбо тяло и погледна Сарис с мъртвешките си очи. — Имаш ли обяснение, Сарис? Както отбеляза нашият отличен слуга Адис, ти си моят главен евнух. Ти си сложил печата. Как е станало това недоразумение?
— Кралице… — Побелялото му от страх лице замръзна в абсолютен ужас.
Все още треперещият Адис се надигна, в очите му проблесна дива надежда. Той вдигна пергамента и извика високо:
— Ето го! Ето го доказателството за измяната на главния евнух!
Другите евнуси погледнаха първо Адис, после унижения и ужасен главен евнух и накрая Салмисра в опит да разчетат загадъчния й поглед.
— Чакам, Сарис — изсъска змийската кралица.
Сарис изведнъж скочи и се втурна към вратата на залата, като запищя от луда, животинска паника. Независимо колко бърз беше той, Айсус беше по-бърз. Едноокият убиец последва тичащия дебел мъж, стиснал ужасния си нож. Настигна го и го събори на земята, после се обърна и питащо погледна Салмисра.
— Не още, Айсус — каза тя. — Доведи го при мен.
Айсус повлече дебелия евнух към трона. Сарис ломотеше ужасено и се запъваше по полирания под.
— Ще получа отговор от теб, Сарис — измърмори Салмисра.
— Говори — каза Айсус спокойно и опря острието на ножа си до окото му. После натисна леко и по бузата на дебелия евнух потече струя яркочервена кръв.
— Простете ми, ваше величество! — изпищя Сарис. — Нарадас ме принуди.
— Как направи това, Сарис? — заповеднически попита змията.
— Аз… аз сложих твоя печат на този лист, божествена Салмисра — отговори той. — После, когато останах сам, добавих другите неща.
— Имаше ли и други разпореждания? — попита го леля Поул. — Кои са другите спънки и капани на Зандрамас?
— Не! Нищо друго! Единствените разпореждания, които направих, бяха Зандрамас да се ескортира до границата с Мургос и да и се предоставят картите, които иска. Моля ви, ваше величество, простете ми.
— Това е абсолютно невъзможно, Сарис — изсъска тя. — Имах намерение да се държа настрани от спора между Поулгара и Зандрамас, но сега съм въвлечена в него заради твоята измяна.
— Да го убия ли? — попита кротко Айсус.
— Не, Айсус — отговори тя. — Сарис и аз ще споделим една целувка, какъвто е обичаят тук. — Тя го погледна с любопитство. — Ти си интересен човек, убиецо. Искаш ли служба при мен? Сигурна съм, че ще се намери служба, отговаряща на твоите таланти.