Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Евнухът Адис зяпна, лицето му изведнъж побеля.
— Но, ваше величество — запротестира той, — вашите слуги винаги са били евнуси, а този човек, той… — Той се запъна, осъзнавайки изведнъж безразсъдството на прибързания си изблик.
Мъртвешките очи на Салмисра се заковаха в неговите и той се хвърли на колене на пода.
— Разочароваш ме, Адис — прошепна тя със сухия си глас и се обърна към едноокия убиец — Е, Айсус? Човек с твоите таланти може да се издигне много, а доколкото знам, процедурата е бърза. Бързо ще се оправиш и ще заемеш служба при своята кралица.
— О, това е голяма чест, ваше величество — отговори предпазливо той. — Но предпочитам да остана повече или по-малко непокътнат и да не се забърквам в тези неща.
— Разбирам. — Тя завъртя главата си към уплашения Адис, после пак погледна към убиеца. — От днес имаш нов враг, който, мисля, един ден ще стане доста силен.
— Аз имам доста врагове — сви рамене Айсус. — Някои от тях са все още живи. — Той бегло погледна страхливия евнух. — Ако Адис иска да разследва нещата, можем да ги дискутираме лично някой ден — или може би някоя нощ, когато разговорът ни няма да бъде обезпокоен от никого.
— Ние трябва да тръгваме — каза Поулгара. — Много ни помогна, Салмисра. Благодаря.
— Не съм безразлична към благодарностите ти — отговори Салмисра. — Не мисля, че ще те видя отново някога, Поулгара. И мисля, че Зандрамас е по-силна от тебе и ще те победи.
— Само времето ще реши това.
— Наистина. Сбогом, Поулгара.
— Довиждане, Салмисра. — Вълшебницата се обърна към Гарион и Айсус и каза: — Хайде.
— Сарис — каза Салмисра с пеещ глас, — ела при мен.
Гарион се обърна през рамо и видя как тя разви тялото си и се надигна над покрития с кадифе трон. Люлееше се ритмично. Мъртвешките й очи блеснаха в нещо като смъртоносен глад.
Сарис, със зяпнала уста и замръзнали свински очички без никаква мисъл в тях, тръгна към подиума с треперещи крака.
— Ела, Сарис — напяваше Салмисра. — Желая да те прегърна и целуна.
Леля Поул, Гарион и Айсус стигнаха резбованата врата и тихо излязоха в коридора. Бяха направили само няколко крачки, когато откъм тронната зала се чу рязък писък, преминаващ в хриптене.
— Мисля, че мястото на главен евнух е вакантно — сухо отбеляза Айсус. После се обърна към Поулгара. — Сега, милейди — каза той, като броеше на пръсти — първо за това, че ви доведох с младежа до двореца. Второ — за това, че накарах Сарис да ни вкара в тронната зала, и трето…
Втора част
Рак Урга
9.
Когато групата напусна къщата на Дроблек, над тесните улички на Стис Тор почти се беше зазорило. Миризмата на реката и близките блата пълнеше ноздрите на Гарион с воня на разложено и застояло.
Излязоха от тясната уличка и Айсус им махна да спрат и се огледа. След това кимна.
— Да вървим — тихо каза той. — И не вдигайте шум.
Побързаха да прекосят улицата, павирана с кръгли камъни и слабо осветена от факли, които разпръскваха мъглива червена светлина, и навлязоха в тъмните сенки на друга мръсна уличка. В края й Гарион можеше да види бавно движещите се води на обвитата в мъгла река.
Едноокият спря до една разнебитена колиба, част от която се издаваше над водата, и тихо отключи и отвори.
— Влезте — измърмори той и те го последваха в миришещата на влага колиба. — Сега ще докарам лодката.
Зачакаха, вслушвайки се нервно в цвърченето на плъховете. Минутите течаха бавно. Гарион наблюдаваше крайречната улица през пролуките на вратата.
— Готово — чу се гласът на Айсус някъде отдолу. — Внимавайте на въжената стълба, че е хлъзгава. — И след като се настаниха, ги предупреди: — В реката има и друга лодка.
— Друга? — прошепна тревожно Сади. — Какво прави тук?
— Вероятно нещо незаконно — сви рамене Айсус и започна безшумно да гребе.
Мъглата над тъмните води се вдигаше и осветените кули на Стис Тор се отразяваха във водата като малки свещички. Айсус гребеше равномерно.
Изведнъж се чу приглушен вик, последван от плясък.
— Какво беше това? — изсъска нервно Сади.
Айсус спря да гребе, ослуша се и тихо каза:
— Не мърдайте!
Мъжки глас изруга високо и дрезгаво.
— Тихо! — каза друг глас.
— Защо?
— За да не разбере цял Стис Тор, че сме тук.
— Много се тревожиш. Камъкът, който му вързах на краката, ще го задържи на дъното за дълго време. — Скърцането на веслата заглъхна в мъглата.
— Аматьори — с пренебрежение измърмори Айсус.
— Убийство може би? — попита Силк с известен професионален интерес. — Или лична разправа?